Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1291_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
С., 09.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1291 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. срещу въззивно решение от 21.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 109 /2010 г. на А. съд Пловдив, г.о., с което е отменено решение на П. окръжен съд, с което са уважени искове на жалбоподателя срещу М. на отбраната за 25,165.44 лева – (част от) еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба и за 5,208.10 лева – (част от) обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 76 дни, ведно със законната лихва върху тях, считано от 19.05.2008 г. и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени.
Ж. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като основание за това извежда материално-правния въпрос за начина на формиране на обезщетенията по ЗОВСРБ (отм.) – въз основа на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение и че по този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 1111 /17.12.2008 г. по гр.д. № 2602 /2005 г. на ВКС, ІІ г.о., както и с други посочени решения на П. районен съд, П. окръжен съд и едно решение на П. апелативен съд. Ж. твърди и че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.к. материята е специфична и има малко публикувана практика по този въпрос. Т.е., че основанията за допускане са по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК
Ответникът М. на отбраната не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Предмет на спора и във въззивното производство е само част от размера на обезщетенията.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в базата по чл.237,ал.1 ЗОВСРБ (отм.) следва да се включат основното и всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер, посочени в чл.225,ал.1 от закона, а допълнително възнаграждение за стимулиране на продължителността на летателната дейност е целева награда по смисъла на чл.227 от закона и не следва да се включва, в този смисъл е и приетата с ПМС №4 /17.01.2007 г. Наредба структурата и организацията на работната заплата.
От изложеното е видно, че изведеният въпрос е обуславящ и въззивният съд го е разрешил в съответствие[населено място] № 329 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946 /2009 г., I. г. о., и Решение № 643 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1246 /2009 г., IV г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика, които имат задължителен характер за съдилищата, поради което е без значение дали въпросът е разрешен в противоречие с други влезли в сила решения по отделни спорове, които не са постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че изведеният въпрос не е разрешен в противоречие с посоченото решение № 1111 /17.12.2008 г. по гр.д. № 2602 /2005 г. на ВКС, ІІ г.о., в което не е прието обратното, а е прието, че обезщетението по чл.237 ЗОВСРБ (отм.) следва да бъде определено въз основа на последното получено месечно брутно възнаграждение.
Поради изложеното (липса на противоречие и наличие на разрешения, приети с решения по чл.290 ГПК, с които въпросът е разрешен в съответствие) изведеният въпрос не осъществява основание по чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, нито е доказал, че е направил такива, нито е представляван от юрисконсулт, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 21.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 109 /2010 г. на А. съд Пловдив, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.