О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С., 09.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1004 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. К. К. чрез адв. И. В. от АК – В. срещу въззивно решение № 547/28.04.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 578/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копие на съдебния акт, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете на В. К. К. против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед за дисциплинарното му уволнение, за възстановяването му на длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
В изложението се изразява несъгласие с въззивното решение. Твърдението, че липсват доказателства за определени факти по делото е твърдение за неправилност /необоснованост на решението/, което е касационен довод, но не и въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Единственият правен проблем /уточнен от съда/ е може ли да се установи твърдяното нарушение /присвояване на 60 л. дизелово гориво/ само с позоваване на полицейска преписка, прокурорско постановление за прекратяване поради липса на престъпление и при липсата на данни, че на работника е връчено наказателно постановление.
Въпросът е неотносим към постановеното от съда, тъй като той е установил извършване на дисциплинарното нарушение, като е обсъдил в съвкупност обясненията на касатора В. К., дадени пред разследващите органи /извънсъдебно признание/, протокола за доброволно предаване от 10.04.2010 г., свидетелските показания, както и заключение САТЕ за установения преразход на гориво.
От друга страна, без значение е също дали има наложено и административно наказание за извършеното на К., доколкото никога не е имало съмнение в теорията и практиката, че това не е нужно, за да определи дадено деяние за нарушение на трудовите задължения, съответно да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника.
Не е ясно в каква връзка касаторът е поставил въпроса за „тълкуването на вината и умисъла” като съставомерни предпоставки във връзка с горния правен проблем /в изложението всичко – в едно изречение/, а и в случая вината на служителя при присвояване на горивото е установена и няма спор, че тя е пряк умисъл.
Приложеното Р-479-2009-І ГО ВКС няма отношение към повдигнатите правни въпроси, а и то е постановено по молба за отмяна на влязло в сила решение. Молбата е уважена, защото решенията по същество са постановени въз основа на наказателно постановление, който в последствие е отменено. Единственият правен въпрос, който е разрешаван от съда е по приложението на 231, ал. 1, б. „в” ГПК от 1952 г. /отм./, не и по съществото на материалноправния спор. Вярно е, че той е бил за отмяна на дисциплинарно уволнение и по него съдилищата са установили извършване на дисциплинарно нарушение, като са се основали на административен акт, но това не значи, че за да се ангажира дисциплинарната отговорност, трябва винаги преди това да е реализирано и наказание по административен ред. Подобно разрешение няма дадено от съдилищата, разгледали спора по същество по цитираното дело, нито от съда по чл. 231 ГПК от 1952 г. /отм./, а и не се споделя в съдебната практика или пък в доктрината.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 547/28.04.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 578/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: