Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
92_11_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С., 09.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 92 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.3,предл.1-во вр. чл.64,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Д. срещу определение от 19.11.2010 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2160 /2010 г. на В.окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила определение от 12.08.2010 г. по гр.д. № 6596 /2009 г. на В. районен съд, Х състав, с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на решението по делото. Ж. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като нито тя, нито процесуалният и представител можели да предвидят какво ще стане по време на срока за обжалване, че здравословното състояние на жалбоподателката било тежко, макар и да не могла да посети личния си лекар преди 03.11.2009 г., а здравословното състояние на майката на процесуалния и представител също било много тежко, което е видно от медицинския документ, издаден при постъпването и в болница на 04.11.2009 г., тези две обстоятелства не могли да предвидят.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда въпроса кое е особеното непредвидено обстоятелство, което е лишило страната (нея) обективно от (не)възможността в срок да обжалва решението, твърди, че по казуса липсва противоречива практика, но с разрешаването му ще се преодолее погрешната практика по конкретни дела и ще се утвърди нова, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът в това производство [фирма] оспорва частната жалба, твърди, че не са налице основания за допускане до обжалване на определението и че обжалваното определение е правилно и обосновано, т.к. не са представени никакви доказателства за твърденията за наличие на особени непредвидени обстоятелства.
Настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното въззивно определение, съдът е приел, че за да се уважи молбата, съгласно практиката на ВС, пропускането му трябва да се дължи на „особени непредвидени обстоятелства”, които да са станали по време на срока, да са лишили страната обективно от възможност да извърши своевременно съответното процесуално действие и само поради тях страната да не е могла да го извърши. Съдът се е позовал на практика на ВС. По делото съдът е приел за установено, че са представени доказателства за това, че здравословното състояние на майката на процесуалния представител на жалбоподателя, се е влошило внезапно, но не са представени доказателства, че за жалбоподателя и пълномощника и са били налице особени непредвидени обстоятелства, т.к. заболяването на жалбоподателя е констатирано на 03.11.2009 г. с болнично направление – след изтичане на срока за обжалване на 02.11.2009 г., майката на пълномощника е приета в болница на 04.11.2009 г., отново след срока, и не са представени никакви доказателства, че пълномощникът е била извън града (както твърди) или в невъзможност да работи, поради влошеното здравословно състояние на нейния родител. Т.е. съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие въобще на пречки за обжалване до изтичане на срока за това.
Настоящият състав намира, че в изложението си на основанията за допускане на определението до касационно обжалване жалбоподателят не е извела правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на съда по него и като такъв да е предпоставка за допускане на обжалването съгласно предвиденото в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС. Ж. е извела въпрос относно фактическите констатации на съда, което не е предпоставка за допускане на определението до обжалване, както е прието в посоченото тълкувателно решение. Ж. не е обосновала и специалната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на която се позовава – не твърди, че разпоредбата на чл. 64,ал.2 ГПК е непълна, неясна или противоречива, нито обосновава в какво се състои погрешната практика, чието преодоляване иска. За пълнота следва да се отбележи, че правилото на чл.64,ал.2 ГПК възпроизвежда това по чл.37 ГПК (отм.), по което има богата съдебна практика, изясняваща понятието „особени непредвидени обстоятелства“ като условие за възстановяване на пропуснат срок, която не е изгубила значение и не са изтъкнати основания за нейното изменение.
При такова изложение настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът претендира разноски и е доказал, че е заплатил 200 лева за процесуално представителство, които следва да му се присъдят.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 19.11.2010 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2160 /2010 г. на В. окръжен съд, г.о.
Осъжда С. И. Д. да заплати на [фирма] сумата 200 лева за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.