Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1104_11_opr288_188_kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
С., 03.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1104 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С., действаща като едноличен търговец с фирма „ЕТ – А. – С. С.” (нататък и само ЕТ) срещу въззивно решение от 19.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 347 /2011 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение от 30.11.2009 г. по гр.д. № 256 /2009 г. на Районен съд Павликени, в частта, с която са уважени искове на Д. И. К. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3, вр. чл.225,ал.1 и ал.2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение със заповед на жалбоподателя от 11.05.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник склад” и за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа и за по-ниско платена работа поради незаконното уволнение в размер на 2,230.70 лева за период от 11.05 до 11.11.2009 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Д. И. К. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и двата иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение при ново разглеждане на делото от въззивна инстанция, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е доказано, че ищецът е извършила нарушенията (пет), за които и е наложено дисциплинарно наказание или наказанието за тях е наложено след изтичането на срока по чл.194,ал..1 КТ: Неявяването на ищеца на работа повече от два дни– от 4 до 9 март 2009 г., за което е представила болничен лист едва на 10 март не представлява дисциплинарно нарушение, след като ищецът е представила болничен лист, който не е бил оспорен от работодателя по установения за това ред; не е доказано извършването на нарушението. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и разпространение на неверни за него сведения – че ще фалира, тъй като за това са събрани само свидетелските показания на дъщерята на ЕТ, която е и мениджър на ЕТ и е заинтересована от изхода на делото в негов полза, и съгласно чл. 172 ГПК показанията и не следва да бъдат кредитирани, доколкото не са подкрепени от други доказателства; наказанието е наложено след изтичане на срока по чл.194,ал..1 КТ по отношение на нарушението неизпълнение на законните нареждания на работодателя. – ищцата въпреки изрично предупреждение (забрана) предала продукция на посочена фирма, която не е платила 5 месеца; не са представени доказателства за нарушението несъответствие на складови наличности, липси и излишни количества, установени при извършена ревизия на 19.02.2009 г., както и за нарушението унищожаване на фирмена документация през месец 01.2009 г., за което е основателно и възражението, че наказанието е наложено след изтичане на срока по чл.194,ал..1 КТ.
Жалбоподателят извежда следните въпроси:
Дали в заповедта описаните нарушения са конкретизирани, който може да бъде уточнен в смисъл : как трябва да бъдат уточнени дисциплинарните нарушения в заповед за налагане на дисциплинарно наказание или какво е необходимото съдържание на заповедта за уволнение – въпрос по приложението на разпоредбата на чл.195,ал.1 КТ. Този въпрос не е обуславящ, защото въззивният съд не е установил такава незаконосъобразност, а и по въпроса какво е необходимото съдържание на заповедта за уволнение вече е допуснато първото касационно обжалване и на въпроса е даден отговор;
Дали е налице виновно неизпълнение на задълженията на работника – въпросът е за основателността на първия иск – по чл.344,ал.1,т.1 КТ, т.е. за правилността на изводите на съда, той представлява касационно оплакване за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, което може да бъде разгледано, ако бъде допуснато касационно обжалване, а не в производството по чл.288 ГПК. Въпросът не е обуславящ и поради това, че изобщо не е доказано неизпълнение на задължения; за които да е наложено наказание в срока по чл.194,ал.1 КТ;
Дали работникът е разпространил сведения за работодателя – това не е правен въпрос, а въпрос за това дали е осъществен факт и следователно също не може да служи за основание за допускане до касационно обжалване;
Дали работодателят е бил своевременно предупреден за болничния лист – също фактически въпрос, но той е и без значение, доколкото съдът е приел, че неизпълнението не представлява нарушение;
Дали съдът е следвало да се произнесе по оспорването на болничния лист – че не отговаря на изискванията на наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Въпросът е правен и обуславящ, но въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената практика по приложението на чл.112 от Закона за здравето и чл.13,ал.3 Наредба за медицинската експертиза за работоспособността (отм. ДВ бр. 36 /14.05.2010 г.);
Дали искът за обезщетение зависи от наличието и броя на трудовите договори, сключени с друг работодател, както и от размера на обезщетението – разпоредбата на чл.225,ал.2 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, по нея има последователна практика;
Допустимо ли е въззивният съд да основава изводите са на документ, който не е представен по делото. Въпросът визира болничен лист, но той не е обуславящ, т.к. изводът на съда за наличието на болничен лист се основава на признанието на ответника, отразено в заповедта и в отговора на исковата молба и това разрешение е в съответствие с установената практика.
Следва да се приеме извода, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 19.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 347 /2011 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.