О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София,11.07.2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 161 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на К. М. К. чрез адв. Г. Г. от Шуменска адвокатска колегия против определение № 03/09.02.2010 г. на Шуменския окръжен съд по ч.гр.д. № 51/2010 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
К. М. К. е подал молба по чл. 542 ГПК да се приеме за установено по отношение на Професионална гимназия по облекло, хранене и химични технологии „Проф. Д-р А. З.”, Шумен, че към настоящия момент е с променени имена вместо К. М. К. е К. М. К. и съдът да разпореди на гимназията да състави дубликат на диплома за средно образование рег. № 205-40/03.07,2007 г., в която да впише сегашното име на молителя.
Сезираният Шуменски районен съд с определение от 06.12.2010 г. е прекратил производството по делото, като недопустимо.
Съдебният акт е потвърден от въззивния Шуменски окръжен съд в атакуваното определение. Съдът е изложил съображения, че по същество страната иска съставяне на документ с имената К. М. К., което не може да се постигне по пътя на съдебното производство по чл. 254, ал. 1 ГПК.
Изложението на касатора по чл. 280, ал. 1 ГПК по съществото си е несъгласие с постановеното от въззивния съд, като доводът му е, че без положително решение по чл. 542 ГПК няма как да докаже пред датските власти, че е завършил съответното образование. Въпросът, на който обосновава допускането на касационното обжалване /уточнен от съда/ е дали за него в случая има правен интерес от потърсената съдебна защита. Той е от значение за постановения резултат, доколкото по същество мотивите на въззивнатаинстанция са, че такъв липсва.
Разрешението, дадено във въззивното определение не противоречи на постановеното от съдилищата по приложените съдебни актове. Първо следва да се посочи, че те не удостоверяват наличие на съдебна практика, защото липсват каквито и да са данни, че са влезли в сила. Нещо повече, липсват данни те изобщо да са били обявявани от съответните съдебни състави. Освен това, само едно от представените определения – на Варненския окръжен съд разглежда хипотеза, сходна на поставения казус, като постановеният резултат е аналогичен на този в обжалваното определение. Съдът е разгледал искане за „обявяване невалидност” на диплома за завършено средно образование и разпореждане на съответното училище – заинтересована страна, да издаде нова, в която да са отразени променените със съдебно решение по чл. 73 ЗГР данни за молителя. Варненският окръжен съд също е приел, че липсва правен интерес от иск по чл. 542 ГПК. Изложени са съображения, че документът за завършено средно образование не е загубен, унищожен или сгрешен и ползването му след извършената по реда на чл. 19 ЗГР промяна в имената на титуляра, става ведно с препис от съдебното решение.
Другите съдебни актове не са постановени по сходни казуси, нито са разгледали аналогичен правен проблем. В решението на по гр.д. № 125/2009 г. Сливенският районен съд е разгледал молба за установяване факта, че молителят е завършил основно образование в съответното учебно заведение през 1989 г.
Ямболският окръжен съд по ч.гр.д. № 113/2009 г. е разгледал искане за запечатване на недвижим имот, като съдът се е произнесъл по въпроса дали страната е пропуснала срока по чл. 61, ал. 1 ЗН.
Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които касаторът К. К., също се обосновава в изложението си.
Няма съмнения, нито спор в доктрината или противоречие в съдебната практика, че влязлото в сила решение в охранително производство, каквото е това по чл. 19 ЗГР, има действие спрямо всички и не е необходимо по съдебен път постановеното по него да се установява спрямо трети лица. Искът по чл. 542 ГПК е за установяване на правно значими факти, които следва задължително да са удостоверени с документ, който не е съставен и не може да бъде съставен или ако е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Правните разпоредби са ясни и съществува многобройна практика по тълкуването им, което е съобразено от въззивната инстанция. В случая няма искане за установяване факта на завършено средно образование от молителя в Професионална гимназия по облекло, хранене и химични технологии „проф. Д-р А. З.”, [населено място], а и подобно искане би било също недопустимо, защото това е удостоверено със съставената от училището по надлежен ред диплома. Тя не е загубена или унищожена. Ползването й може да се осъществява ведно с препис от решението по чл. 19 ЗГР, съответно с издаденото удостоверение от общината за идентичност на лице с различни имена.
В заключение, не са налице условия за допускане на касационното обжалване..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 03/09.02.2010 г. на Шуменския окръжен съд по ч.гр.д. № 51/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: