О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№406
София, 16.03. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1353 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. И. Д. от[населено място] чрез адв. Ф. Р. и адв. И. Павлод от А. колегия – София срещу въззивно решение № 198/21.04.2010 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 148/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещни С. Н. П. и И. П. П. чрез адв. Т. А. Т. от А. колегия – Д. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, Добричкият окръжен съд, като е потвърдил това на К. р.съд, е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на К. И. Д. против съпрузите С. Н. П. и И. П. за разваляне на договори, с които наследодателката на ищцата К. Х. И. е прехвълила на ответниците свои имоти срещу задължение за издръжка и гледане .
Въпросите в изложението, приложено към касационната жалба не са прецизно формулирани и в голяма част представляват твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния или процесуалния закон, както и за необоснованост. Независимо от това, съдържанието на повдигнатите правни проблеми може да бъде определено от изложеното в т. І, а именно: дължи ли се грижа от момента на сключването на договора, грижите и издръжката следва ли да бъдат престирани непосредствено, постоянно и в пълен обем, приобретателите освобождават ли се от задължението да престират, ако прехвърлителя е в добро здравословно състояние; при немощ и болест грижите следва ли да бъдат по-интензивни; чия е тежестта да докаже, че са полагани грижи и е давана издръжка в съответния обем, съдът трябва ли да обсъди всички доказателства по делото;
Всички тези въпроси са от принципно значение, но разрешенията по тях, дадени в обжалваното решение, не противоречи на цитираните в изложението съдебни решения, с което касаторът обосновава допускане на касационно обжалване – № № 386-2003-ІІ ГО ВКС, 216-1996-ВС, 653-2002-ІІ ГО ВКС, 633-2002-ІІ ГО В..
Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност, включително и гласните доказателства. Не са изключени показания на част от разпитаните свидетелите – съдът при оценката им, както и при съпоставка с останалите доказателства, а приел определени, релевантни за спора факти за установени или не.
Известно е, че вътрешното убеждение на въззивния съд не подлежи на проверка от касационната инстанция, а само начина, по който то е формирано – дали са спазени правилата на формалната логика, опита и научното знание.
В обжалваното решение е прието, че е налице пълно, точно и непрекъснато изпълнение по договорите, още от момента на сключването им; не е установена епизодичност в полагането на грижите и даване на издръжка, нито, че тя не е съответствала на всичките нужди на прехвърлителя. Напротив, въззивната инстанция е приела, че грижите са били съответни на уговореното и специфичните нужди на кредитора.
Съдът е установил още, че при заболяването на прехвърлителя, С. П. лично и с помощта на наета от нея болногледачка е обгрижвала възрастната и обездвижена К. Х. И..
Не е налице обръщане тежестта на доказване, която съдът е възложил на ответниците.
Интерпретацията на касатора в изложението на доказателствата и за установената по делото фактическа обстановка, не съставляват основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърдението, че съдът не е оценил правилно доказателствата е оплакване за неправилност по чл. 281 ГПК, по което касационната инстанция се произнася в своя акт по същество, само ако преди това е допуснала касационно обжалване поради установените от касатора основания по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение решение № 198/21.04.2010 г. на Д.О. съд, постановено по гр.д. № 148/2010 г.
ОСЪЖДА К. И. Д. от[населено място] [улица] да заплати на С. Н. П. и И. П. П., двамата от[населено място], [улица] сумата в размер на 1000 лв. разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК от 2007 г., направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: