О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№404
София, 16.03. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1897 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени лично от А. М. В., както и чрез адв. И. В. срещу въззивно решение от 19.04.2010 г. на Софийски градски съд, ІІв състав по гр.д. № 1042/2006 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 217, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ.
Излагат се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна И. по социология при Б. чрез адв. П. С. от А. колегия – София е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
По иска с правно основание чл. 217, ал. 1 КТ касаторът поддържа противоречиво разрешаване по следния материалноправен въпрос – дали при решение на Т. за трудоустрояване, работодателят дължи обезщетение, ако не го изпълни. Претенцията е отхвърлена, тъй като съдът от една страна е установил, че липсва подобно предписание на Т., а от друга поради това, че за исковия период от време работодателят не е допускал до работа А. В., поради което му е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. Следователно, не е налице противоречиво разрешаване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Повдигнатите правни въпроси не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на съдебното решение и нямат значение за конкретния резултат по спор.
Въпросът дали работодателят дължи обезщетение при вписване на неверни данни в трудовата книжка е без значение за изхода на спора по чл. 226, ал. 2 КТ, защото той е отхвърлен като погасен по давност за времето от 22.05.1991 г. – 30.08.1994 г. За периода след това е неоснователен, тъй като не е установено вписване на неверни обстоятелства, а и недоказаност на каквито и да са имуществени или неимуществени вреди.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 550 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 19.04.2010 г. на СГ съд, ІІв състав по гр.д. № 1042/2006 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 217, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ на А. М. В. против И. по социология при Б., София.
ОСЪЖДА А. М. В. да заплати на И. по социология при Б., София сумата в размер на 500 /петстотин/ лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК от 2007 г., направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: