Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
78_11_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
С., 09.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 78 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.407,ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Ж. А. срещу определение от 04.10.2010 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 661 /2010 г. на Д.окръжен съд, г.о., с което е отменено разпореждане на Т. районен съд, с което е издаден в полза на жалбоподателя изпълнителен лист по делото за 600 лева разноски и вместо това искането е отхвърлено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
Ж. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото разноските са му присъдени по делото от въззивния съд, чието решение е отменено от ВКС, който е уважил иска на друго правно основание, твърди, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, т.к. по въпроса дали само когато втората инстанция променя изводите на първата инстанция, тогава дължи преразглеждане изцяло на въпроса за разноските, с оглед временния изход по делото, разрешението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, за което сочи няколко определения, твърди също, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и така са осъществени основанията по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът в това производство [фирма] оспорва частната жалба, твърди, че не са налице основания за допускане до обжалване на определението.
Настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното въззивно определение, съдът е приел, че като е отменил обжалваното въззивно решение изцяло ВКС е уважил иска на ищеца при друга правна квалификация, но с решението си не му е присъдил разноски, съдът е приел, че не е налице годно изпълнително основание съгласно чл.404,ал.1,т.1 ГПК.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Настоящият състав намира, че изведеният въпрос не е обуславящ, т.к. въззивният съд е приел, че решението по същество е постановено от ВКС по реда на касационното производство, а не от въззивната инстанция, чието решение е отменено изцяло и че ВКС, а не въззивен съд, не е присъдил никакви разноски след като е отменил въззивното решението, с което са присъдени, г.е. няма постановление на съд, с което да са присъдени разноски на жалбоподателя, което означава, че не е налице годно изпълнително основание.
Освен, че изведеният въпрос не е обуславящ, следва да се отбележи и че в посочените определения не е разгледан случай, аналогичен на този по обжалваното определение:
В цитираното определение № 51 от 01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 30 /2010 г. на ІІ г.о. на ВКС са обсъдени правомощията на въззивния съд по чл.192,ал.4 ГПК (отм.) – за изменение на решението в частта за разноските в установения от закона преклузивен срок.
С останалите две определения – № 141 от 29.09.2009 г. по гр.д. № 1212 /2009 г. на ІV г.о. на ВКС и № 21 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 401 /2009 г. на І т.о. на ВКС съдът се е произнесъл по молби за изменение на постановени решения в частта за разноските, с първото определение съдът е намерил искането за присъждане на разноски за въззивното производство за основателно.
В случая изобщо не е прието, че е искано изменение на решението на ВКС в частта за разноските, такова нещо не се и твърди. От изложеното е видно и че посочените определения не уреждат сходни случаи.
При такова изложение настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски, нито е доказал да е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 04.10.2010 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 661 /2010 г. на Д. окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.