Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
586_11_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
С., 01.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 586 /2011 г.:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. В., И. Х. В. и М. Х. В. срещу определение от 30.09.2011 г. по гр.д. № 857 /2011 г. на Русенски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 4925 /02.06.2011 г. по гр.д. № 5015 /2011 г. на Русенския районен съд, с което е върната искова молба на частните жалбоподатели и е прекратено като недопустимо производството по делото.
Жалбоподателите твърдят, че определението е незаконосъобразно поради това, че предявеният от тях иск не е с правна квалификация чл.124,ал.4,изр.2 ГПК, няма за предмет установяването на смъртта на техния наследодател А. С. В., за който те разполагат с удостоверение за наследници, а че искат да бъде обезсилен издаденият срещу нея няколко години след смъртта и изпълнителен лист, твърдят и че нямат друг способ да се защитят. Жалбоподателите навеждат основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Ответникът [фирма] не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване по основателността на частната жалба.
Настоящият състав установява следното:
На 17.05.2011 г. ищците са подали искова молба до Р. с, която твърдят, че техният наследодател А. С. В. е починала на 17.10.1999 г., но с определение от 13.08.2007 г. (по чл.237 ГПК (отм.) по гр.д. № 4386 /2007 г. на Р., съдът я е осъдил да заплати на [фирма] сумата 467.03 лева за топлинна енергия, ползвана за период от 27.06.2005 г. до 27.06.2007 г., ведно със законната лихва от 02.08.2007 г., 42.27 лева изтекли лихви, 11.70 лева разноски и 40 лева юрисконсултско възнаграждение. При тези твърдения искат от съда с решение да установи със сила на пресъдено нещо, че А. С. В. е била починала към момента на завеждането на гражданско дело, № 4386 /2007 г. на Р. и поради това издаденият съдебен акт е процесуално недопустим и издаденият изпълнителен лист трябва да бъде обезсилен.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.124,ал.4,изр.2 ГПК – има за предмет установяването на факта на смъртта, който е недопустим поради съставния акт за смърт и съгласно чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната. Съдът е добавил, че ищците разполагат с отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК (отм.), с който се цели отричане на самото вземане. Съдът е добавил, че ищците могат да поискат от съдебния състав, издал изпълнителния лист, да обезсили същия, след като констатира, че той е издаден при липса на процесуална легитимация на длъжника, който към датата на подаването на молбата е бил починал.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, че искането на ищците е за установяване на недопустимостта на определението от 13.08.2007 г. на Р., определеният от заявените обстоятелства и петитум спор е за установяване на факта, че постановеното на 13.08.2007 г. определение е недопустимо, поради което предявеният иск е с правна квалификация по чл.124,ал.4,изр.2 ГПК, поради което и изводите на Р. са правилни, а релевираната процесуална недопустимост не е от кръга на предвидените в закона факти, подлежащи на установяване по съдебен ред.
В изложението си по чл.280 ГПК, в което препращат към частната си жалба, жалбоподателите извеждат въпроса дали съдебният акт, с който е осъдено починало лице, не е от категорията на нищожните, като си има предвид, че в ГПК не са посочени съдебните актове, които са нищожни, а хипотезите се вземат от теорията и че произнасянето по този въпрос от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът за нищожността не се нуждае от тълкуване, по въпросите за пороците нищожност и недопустимост на съдебните актове има трайна и непротиворечива съдебна практика, която разграничава двата вида пороци и хипотезите, в които се проявяват, съгласно която в случаите, в които съдът е постановил решение по отношение на страна, която е починала преди предявяването на иска, се е произнесъл недопустимо. Обжалваното определение на ВКС е постановено в съответствие с нея и в съответствие с установената съдебна практика по въпроса, че недопустимостта на съдебните актове не може да се предявява чрез отделен иск, поради което изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
С оглед изхода от спора частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 30.09.2011 г. по гр.д. № 857 /2011 г. на Русенски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.