О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№242
София, 14.02. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1336 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Национален институт по метеорология и хидрология при Б. академия на науките – филиал Варна, представлявано от Р. Манярова чрез адв. Р. Д. от АК – Варна против въззивно решение № 617/14.05.2010 г. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 315/2010 г.
Излага доводи за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна Г. Л. М. чрез адв. Г. Р. е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадени е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
На един хартиен носител с касационната жалба е възпроизведено и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение касаторът – работодател е осъден по чл. 200 КТ да заплати на Г. М. 8000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от трудова злополука, както и лихва, считано от увреждането и съдебно-деловодни разноски.
Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че по „въпроса за размера на дължимо обезщетение” въззивното решение противоречи на т. 2 от ПП-4-1968-ВС РБ. Не е ясно дали касаторът има предвид само размера на обезщетението съпоставимо с понятието «справедливост» или обстоятелствата, взети предвид от съда при опеделянето му, или пък начина на мотивировка на възивния съдебен акт.
Няма повдигнат въпрос за необсъдено обстоятелство, имащо отношение към хипотезата на чл. 52 ЗЗД или пък такова, взето предвид от съда, въпреки неотносимостта му към проблема.
В същото време, съдът се е ръководил от указанията, дадени от ПП4-1968-ВС РБ, а и от установената съдебна практика за критериите, при които се определя обезщетението за неимуществени вреди от деликт с оглед особеностите на всеки отделен случай. Въззивната инстанция при определяне размера на обезщетението е взела предвид начина и времето на увреждането, причинената травма и трайните последици за здравословното състояние на служителя, претърпените болки и страдания по време на злополуката, лечението и впоследствие. Отчетени са конкретните проявни форми на неприятни изживявания и неудобства, възрастта, начина на живот на пострадалата М. и последиците за нейния комфорта на живот и за самочувствието й.
Съдът е изложил собствени мотиви, които са ясни и точни.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 617/14.05.2010 г. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 315/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: