О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 09.06. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 201 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Г. П., М. Т. П. и Г. Т. Т.-Бояджиева, всички чрез адв. С. Г. Ч. против въззивно решение № 445/15.10.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 512/2010 г.
К. Х. П. чрез адв. П. Т. Ч. е отговорила, че жалбата е неоснователност.
С въззивното решение е уважен иск по чл. 135 ЗЗД с предмет договор за покупко-продажба на земеделски имот.
Цената на иска, определена по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК е 165,80 лв., колкото е данъчната оценка на имота към датата на предявяване на иска.
В исковата молба като цена е посочена сумата от 200 лв. и съобразно нея е събрана държавната такса и е определена родовата подсъдност по спора.
Обжалваемият интерес, който е релевантен в случая съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК преди изм. ДВ бр. 100/2010 г., съвпада с цената на иска и той явно е под минимума от 1000 лв., поставен от законодателя като ограничение за касационно обжалване.
Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство
Без значение е „справедливата пазарна цена” на имота, каквато експертна оценка е представена от касатора с касационната му жалба, а и неправилно администриращият съд е изискал от него да „докаже обжалваем интерес над 1000 лв.”. Преценката се извършва от съда съгласно обективните данни.
Последващата /в хода на процеса, след подаване на исковата молба/ евентуална промяна в данъчната оценка или пазарната цена на имота е без значение за цената на иска /агр. чл. 56 ГПК от 1952 г., отм. и чл. 70 ГПК от 2007 г. /. Въобще, въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След това, подобни възражения са преклудирани, защото цената на иска в общия граждански процес е от значение за определяне родовата и фунционалната подсъдност, размера на дължимите държавни такса, евентуално и на разноските, дължими от страните. Следователно, недопустимо е спор относно този въпрос да се повдига едва в касационното производство. В случая следва да се изтъкне и това, че пазарната цена на недвижимия имот в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК е от значение само, когато за недвижимата вещ няма данъчна оценка, а случаят не е такъв.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба, подадена от Т. Г. П., М. Т. П. и Г. Т. Т.-Бояджиева, всички чрез адв. С. Г. Ч. против въззивно решение № 445/15.10.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 512/2010 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 201 по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение за 2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: