О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
С., 23.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1155 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. М. Л. чрез адв. И. Н. от АК П. против въззивно решение № 651/04.05.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ състав, постановено по гр.д. № 577/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Д. Р. Ц. чрез ав. Д. Б. от АК – С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неправилност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД от К. М. Л. против Р. Д. Ц. за връщане в двоен размер на даден задатък по предварителен договор от 08.01.2004 г., с който Ц. обещал на Л. да й прехвърли описания в договора недвижим имот.
Съдът установил, че обещателят Р. Ц. не е бил изключителен собственик на имота, предмет на предварителния договор, което било известно на купувача Л. и лицето, действащо като неин представител по договора – синът й Б. Л.. Р. Ц. изразил желание да прехвърли „своя имот”, т.е., да се разпореди с притежаваните от него идеални части и предоставил документи за собственост на наследодателя си, както и удостоверение за наследници, от което се установявало, че има още един съсобственик – М. Ц.. Купувачът К. Л. с помощта на адвокат получила от М. Ц. нотариално заверена декларация, че целият имот се владее изключително от брат й Руси Ц. повече от 20 години.
В последствие, окончателен договор не е сключен, защото Руси Ц. не се е легитимирал като изключителен собственик, а купувачът желаел получаване на целия имот според предварителния договор, а не само дела на обещателя.
Л. предявила иск по чл. 19, ал. 1 ЗЗД, който бил отхвърлен по същите съображения.
Съдът приел, че обещателят по предварителния договор не е действал недобросъвестно; той е имал желание и готовност да се разпореди със своята част от имота и не е поставял в заблуждение купувача, че е изключителен собственик на цялата вещ. Той, при установената по делото правна неграмотност и изключително влошено здравословно състояние, е подписал предварителния договор, така, както е изготвен от пълномощника на купувача – с обещание да прехвърли цялата вещ. От друга страна Л. сама се е поставила в положението да очаква придобиване на целия имот, считайки, че само с декларацията на съсобственика М. Ц. може да задължи Р. Ц. да продаде и нейния дял.
Съдът е стигнал до заключението, че не е налице хипотезата на чл. 93, ал.2, изр. 2 ЗЗД – обезпечително-санкционната функция на задатъка има действие единствено при изключителна виновна невъможност за изпълнение на задължението от едната страна. В случая, претендиращият този вид обезщетение е бил недобросъвестен още в преддоговорните отношения, а също и по време на сключване на предварителния договор.
Повдигнати са следните въпроси: Приложими ли са особените правила на договора за покупко продажба – чл. 187 и сл. ЗЗД и по-специално за отговорност при евикция, също и по отношение на предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти; Когато иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен по причина, че обещателят не е собственик на вещта, носи ли същият отговорност спрямо купувача и следва ли в този случай съдът да присъди връщане на даденото капаро в единичен размер.
Поддържа се, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с Р-29-2010-ІІ ТО ВКС по т.д. № 488/2009, Р- 317-2004-ІІ ТО ВКС по т.д. № 1014/2003 г., Р-64-2011—ІІ ГО ВКС по т.д. № 476/2010 г. и Р-1172-1985-І ГО ВС РБ.
Въпросите са неотносими към постановения резултат. Съдът не е отрекъл възможността предварителния договор да бъде развален, както и при неизпълнение на същия да се търси обезщетение, включително и задатък. Искът на Л. е отхвърлен, тъй като е прието, че тя е тази, която е действала недобросъвестно, а насрещната страна по предварителния договор – не е обещавал повече от колкото е притежавал и сам е бил готов да се разпореди със своята квота от имота. Желанието на Л. да придобие и дела на сестра му, не може да ангажира отговорността на Р. Ц. за задатък.
Въпросът дали даденото по развален договор подлежи на връщане би имал значение, ако страната беше предявила иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който не е вид обезщетение и по който няма значение страните добросъвестни ли са били или не.. В случая, такъв иск не е заявяван /според твърденията по исковата молба относно правнорелевантните факти, защитаваното субективно материално право и петитума/, дори и в евентуалност. Подобно искане не е заявявано и в хода на съдебното производство, нито съдът е разглеждал елементите от фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Недопустимо е с касационната жалба ищецът да променя предмета на иска, с който сам е сезирал съда.
Представените към изложението съдебни актове не са разглеждали искове по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, нито във връзка с това са се произнасяли за отговорността на съконтрахентите и кога поведението им е недобросъвестно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна Д. Р. Ц. /правоприемник на Р. Д. Ц. съгласно определение 09.12.2009 г. на Пловдивския районен съд/ сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 651/04.05.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ състав, постановено по гр.д. № 577/2011 г.
ОСЪЖДА К. М. Л. да заплати на Д. Р. Ц. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: