Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
565_11_opr288_49(2)zn.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С., 05.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 565 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Д. срещу въззивно решение от 17.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 1702 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение от 20.07.2009 г. по гр.д. № 1664 / 2009 г. на Бургаския районен съд, с което е прогласена нищожността на отказа от наследство, извършен от А. Х. Д., с посочени ЕГН и адрес, от наследството на майка и С. Д. Д., извършен по реда на чл.49,ал.1 ЗН с писмено изявление от 17.04.2008 г., вписан в особената книга и жалбоподателят е осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Ф. Х. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решениеи искът е неоценяем.
Ищецът е кредитор на ответника (жалбоподател в касационното производство, спори се само относно действия на разпорежданията на ответника с имуществото на наследодателя преди извършването на отказа от наследство (наличието на предпоставките на чл.49,ал.2 ЗН).
При новото разглеждане на делото след касационно решение, с което е указано, че искът е допустим и следва да бъде разгледан, въззивният съд е приел въз основа на твърденията на ответника за неизгодни за нея факти и др. доказателства, че обзавеждането в апартамента е включено в наследствената маса на наследодателя и въз основа на обсъдените показанията на разпитаните по делото трима свидетели, че действията на жалбоподателя унищожаване на шкафче и нареждане за изнасяне и откарване на мебелировка представляват разпореждане от жалбоподателя с имуществото на нейната наследодателка и са извършени преди отказа от наследство.
И. от жалбоподателя материално-правен въпрос за това дали не следва да се предполага (презюмира) по отношение на движимите вещи, които едно лице владее, че са негова собственост, на основание разпоредбата на чл.465 ГПК (опис на движими вещи), във връзка с презумпцията по чл.69 ЗС (Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.), не е обуславящ, защото ответникът е отрекла изрично да е владяла движимите вещи в апартамента и да се е разпореждала с такива : в писмения си отговор на исковата молба жалбоподателят (ответник по иска) е заявила на съда изрично становището си по отношение на вещите в апартамента : тя не твърди да е имала или владяла вещи, които са се намирали в апартамента, а твърди, че апартаментът е обитаван от наследодателката и до смъртта и, че намиращите се в него вещи са от обикновената покъщнина на починалата наследодателка, които тя (жалбоподателката) не е получила, че ремонтите и свързаната с тях подмяна на мебели, са извършени от нейната дъщеря (и внука на наследодателката), която е собственик на апартамента и която е допускала наематели в него, които нямат нищо общо с наследодателката. Т.е. жалбоподателката (ответник по иска) не твърди в своя защита факти, които да обуславят изведения въпрос (че е владяла вещите, а следователно е била техен собственик и разпореждането с тях не означава приемане на наследство), а противоположните, които не обуславят изведения въпрос.
Жалбоподателят извежда процесуално-правния въпрос за това дали при две групи свидетели съдът има процесуално задължение да изложи мотиви кои кредитира и защо.
Както беше изложено по-горе, съдът е обсъдил показанията на свидетелите за релевантните за спора факти, но изведеният въпрос не е обуславящ, защото макар посочените от страните и разпитани от съда свидетели да са два срещу един (А. и Д. на ищеца и Г. на ответника (жалбоподателя), те твърдят различни факти, а не че са видели и чули едно и също нещо (че са възприели даден факт по един и същи способ и начин) и съдът е обсъдил твърденията им и е посочил какви различни релевантни за спора факти приема за установени въз основа на тях.
Тъй като въпросите не са обуславящи, не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 1702 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.