О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№247
София, 14.02. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1321 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Н. В., приподписана от адв. Ю. М. срещу въззивно решение № 80/25.02.2010 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 223/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено това на Трънския районен съд е отхвърлен иска на Г. Н. В. срещу [фирма],[населено място] за заплащане на 2492,16 лв. – неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето 04.10.2007 г. 0 02.09.2008 г.
В изложението е повдигнат процесалноправния въпрос дали съдът по силата на чл. 236, ал. 2 ГПК е трябвало да обсъди показанията на свидетеля Х. И. Мудрев, неговият трудов договор със същия работодател и доводите на страната. Разрешението на въззивната инстанция не е в противоречие с цитираните съдебни актове, а и утвърдената практика на Върховния касационен съд относно изискването на съда да изследва всички относими, допустими и необходими доказателства и доказателствена средства и при съвкупната им преценка по вътрешно убеждение да гради фактически изводи и правни заключения, включително като обсъжда всички доводи и възражения на страните по спора. Въззивният съд е взел предвид горните доказателствени средства именно във връзка с доводите на ищеца-касатор, но е достигнал до извод, че от тях не може да установи по безспорен начин, че Г. В. е работил в неделите през исковия период от време. Несъгласието с фактическите заключения на съда само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване Въззивната инстанция, при това изрично се е обосновала с последиците от правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса – изяснено е, че В. е трябвало да установи по безспорен начин твърденията, от които черпи права.
Вторият поставен въпрос – дали може да се установи полагане на извънреден труд, ако работодателят не води документация по отчетността, също не е разрешен от въззивната инстанция по спора в противоречие с цитираните влезли в сила съдебни решения. П. окръжен съд е отхвърлил иска, не защото липсват писмени доказателства за полаган от В. извънреден труд, а поради това, че липсват безспорни данни, при съвкупна преценка на събраните поделото доказателства, че работникът е полагал такъв.
Поставеният материално правен въпрос дали подлежи на заплащане трудът, положен от работник с ненормирано работно време в почивните дни, при режим на „дежурства”, е без значение за резултата по спора, защото въззивният съд не е направил подобно заключение. Искът е отхвърлен, защото е прието, че липсва писмено или устно разпореждане В. да работи в неделите през исковия период от време; от свидетелските показания не може да се направи извод и за знание и непротивопоставяне на ръководителя за полагане на извънреден труд в същия период; няма доказателства за потребност от упражняване на такъв от В., който е бил назначен на длъжност „началник К. строителство”, a търсените суми са за изпълнение на функции на въроръжена охрана.
Ищецът-касатор е работил като „началник капитално строителство” и „въоръжена охрана” по трудов договор, но от 22.08.2007 г., до 01.10.2008 г. След това заема само длъжността „началник КС”. Исковият период обхваща времето след промяната в трудовите задължения – от 01.12.2008 г. до 10.09.2009 г. Показанията на Мудрев касаят период от преди това – свидетелят е работил един месец /септември 2008 г./ по заместване на В. на длъжността „въоръжена охрана”. Показанията му касаят време извън исковия период и за длъжност и начина на упражняването й от В. по време, когато страните не спорят, че е работил и като въоръжена охрана в предприятието.
В заключение, не следва да с допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 80/25.02.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 223/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: