О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
С., 23.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 658 по описа за 2011г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от А. Д. А. против определение на Варненския окръжен съд, постановено в открито съдебно заседание на 20.09.2011 г. по гр.д. № 1055/2011 г.
С него е постановено спиране на осн. чл. 229, т. 4 ГПК на съдебното производство до приключване на досъдебно производство № 245/2010 г. на РПУ Д..
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., нито за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
[фирма], Софий е предявило против А. Д. А. иск за сумата 4 812,63 лв. – обезщетение за установени липси и лихви за забава.
Първостепенният Провадийски районен съд е отхвърлил исковете, тъй като е приел, за установено, че към датата, когато са настъпили липсите, ответникът не е работил в дружеството по трудово правоотношение. Освен това, съдът е приел, че работодателят не е доказвал кое лице е заредило с карта № 4304 гориво за [фирма], нито, че тази карта е била поверена на А. А..
Решението е обжалвано от работодателя.
Във въззивното производство работодателя е поискал спиране на делото, тъй като е образувано досъдебно производство за присвояване на дизелово гориво от А. в периода 10.04.2009 г. – 17.04.2009 г.
Представено е удостоверение от Девненска Районна прокуратура, че спрямо лицето А. А. има образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 201, вр. чл. 26 НК, както и писмо от изпълняващия функциите районен прокурор, че първото удостоверение е „съобразено с практиката в идентични случаи – какво съдържание да има удостоверение, издадено от прокуратурата”.
Въззивният съд в открито съдебно заседание, като е докладвал въззивната жалба и горните документи, е намерил, че са налице основанията по чл. 229, т. 4 ГПК и е спрял исковия процес до приключване на досъдебно производство № 245/2010 г. на РПУ Д..
Определението е неправилно.
Относно факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено /деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; изпаднал е в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит.
За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези.
Ето защо, когато съществува подобна преюдициалност,съдът трябва да установи има ли решение на наказателния съд, съответно налице ли са основанията и сам да се произнесе поради наличи на някоя от предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Когато има образувано наказателно производство /висящо дело пред съд/ за установяване на преюдициалното престъпно обстоятелство, то трябва да бъде изчакано и гражданското дело се спира в хипотезата на чл. 229, т. 4 ГПК.
Ако няма висящо наказателно производство, гражданският съд трябва да сигнализира прокуратурата и спира производството до установяване на конкретното престъпно обстоятелство по надлежен ред, съответно до произнасяне, че то не може да се установи поради основанията, посочени в чл. 124, ал. 5 ГПК.
Висящото досъдебно производство не е не е „друго дело” по смисъла на чл. 229, т. 4 ГПК и не може да е основание, до приключването му, да се спре гражданския спор .
Няма данни, при които да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 229, т. 5 ГПК, а и липсва подобна обосновка.
Съдът не е изложил мотиви кои обстоятелства, релевантни за решението му намира, че са престъпни, което да налага и спиране на въззивното дело до установяването им по надлежен ред /за целта не е нужно дори наличие на досъдебно производство/.
От друга страна, удостоверението от Девненска районна прокуратура не изяснява какви точно обстоятелства установява проверката; цитирането на текстовете на закона не е достатъчно, за да се прецени тъждеството с обуславящите решението по гражданскоправния спор обстоятелства. Само по себе си образуването на досъдебното производство не обвързва гражданския съд с преценката за наличие на преюдициалност на обстоятелствата, съответно за техния престъпен характер.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е основателна, така че обжалваното определение следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Варненския окръжен съд, постановено в открито съдебно заседание на 20.09.2011 г. по гр.д. № 1055/2011 г.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: