Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
753_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1580
С., 15.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 753 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. на а. в Б. (нататък и С.) срещу въззивно решение от 29.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 11182 /2010 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „б” с-в., с което е оставено в сила решение от 05.12.2007 г. по г.д. № 20693 /2006 г. на Софийски районен съд, 50 с-в., в частта, с която по иск по чл.30 ЗЖСК е прогласена нищожност на решение от 03.05.1989 г. в частта, с която С. е приет като член-кооператор в ж.с.к. „Архитектура”, преутвърдено с решение на ОС от 21.06.1989 г., с което за новоприетия член-кооператор С. е определено индивидуализирано в решението ателие в ж.с.к.
Жалбоподателят е трето лице – помагач на ответника ж.с.к. „А.”, твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Ж.с.к. „А.” – ответник по иска, насрещната страна – ищец Д. С. Т. и третото лице – помагач М. С. С. не изразяваг становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и искът е неоценяем.
Производството в инстанциите по същество е по ГПК от 1952 г. (отм.).
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е приел това, което и първоинстанционният – че съгласно действащото към този момент законодателство – нормата на чл.10,ал.2 ЗЖСК в редакцията на закона, приета с ДВ бр.75 /30.09.1988 г., и изрично разяснена с ППВС № 3 /83 г., предприятие или организация (социалистическа организация) може да бъде член на ж.с.к. само по право и то при наличието на посочените там предпоставки – по утвърдения архитектурен план на сградата на ж.с.к. да е предвидено изграждането на помещения, предназначени за стопански, административни и други обществени нужди (каквото по делото не е установено). Първоинстанционният съд е приел за установено, че архитектурният проект за сградата на ж.с.к. е бил утвърден на 14.06.1990 г. (след атакуваните решения), самият жалбоподател е твърдял същото пред въззивния съд с писмена молба (л.14).
В касационната си жалба С. твърди, че бил член по право, защото в негова полза било учредено право на строеж, включително за стопански обекти.
В представено отделно изложение жалбоподателят твърди, че допускането на касационно обжалване и разрешаването на спора от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че съгласно чл.280,ал.1 ГПК и приетото в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, на самото твърдение, че решението е неправилно и че изходът от спора има голяма значение за жалбоподателя, законодателят не придава значение на предпоставка за допускане на касационно обжалване, а предвижда изрично други такива – да е изведен правен въпрос, който да е включен в предмета на спора, да е обусловил изводите на съда по него и да е разрешен съгласно една от предпоставките по точки 1, 2 или 3 на посочената разпоредба. Като такъв (въпрос) от касационната жалба и изложението може да бъде уточнен материалноправният въпрос : дали жалбоподателят С. не е бил член на ж.с.к. („Архитектура”) по право, ако в негова полза е било учредено право на строеж, включително за стопански обекти.
В изложението жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 831 / 20.01.2010 г. по гр.д. № 1689 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което съдът се е произнесъл по иск по чл.38а ЗЖСК между физически лица за имот, разпределен на физическо лице от ж.с.к. „Б. художник”.
Уточненият въпрос е обусловил изхода от спора, но разрешението му не е постановено в противоречие с разрешение на такъв въпрос в посоченото съдебно решение, в което такъв въпрос не поставян и не е разрешаван.
Поради което не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 29.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 11182 /2010 г. на Софийски градски съд, а.о. , ІІІ „б” с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.