Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
526_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1367
С., 27.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 526 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Лозина срещу въззивно решение от 14.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 11422 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV г. възз. с-в., с което е отменено решение от 14.04.2010 г. по гр.д. № 56055 / 2009 г. на Софийски районен съд, 73 с-в., с което са уважени искове на жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени и жалбоподателят е осъдена да заплати на насрещната страна разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Т. ЕАД не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е доказал по делото, че е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата: С. на директорите (СД) на дружеството е взел решение да бъде оптимизирано щатното разписание на дружеството поради това, че в условие на криза е намалял обемът на работа, решението е изпълнено от изпълнителния директор на дружеството, който е компетентният орган за това, той е утвърдил ново щатно разписание, в което длъжността на ищцата главен експерт „ЧРАО” (човешки ресурси и административно обслужване) не фигурира и след това е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, чиято длъжност е била съкратена, като и е връчил предизвестие за прекратяване на посоченото основание. Съдът е изложил и довод, за това, че изпълнителният директор е свободен в преценката си как да осъществи решението на СД – като прекрати трудови правоотношения поради намалял обем на работа или като утвърди ново щатно разписание и прекрати трудовите правоотношения със служители, длъжностите на които съкращава, преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е изложил мотиви и за това, че ищцата няма право на закрила по ОКТД, т.к. не е член на синдикалните организации на КТ Подкрепа и К. и няма право да се присъедини към него съгласно чл.57,ал.2 КТ, т.к. страна по него не е работодателят, а организация на отраслово и браншово ниво. Съдът е изложил довод за това, че се съкращава единична щатна бройка (тази на ищцата)и че не са събрани доказателства за сходност на нейните функции с тези на длъжността главен експерт в отдел Задгранични кадри, поради което подборът е право, а не задължение на работодателя (по чл.239 КТ). Така съдът е приел, че законността на уволнението изключва основателността и на трите иска.
По изведените правни въпроси
1. Може ли решаващият състав да замества произволно волята на работодателя „за намаляване на обема на работа” (вж. решение на СД) и да приеме (без мотиви) че това решение е изпълнено, но на друго правно основание.
Въпросът не е обуславящ, волята не е заместена, а са изложени доводи за това, че компетентните за това органи законосъобразно са взели и изпълнили решение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в предизвестието основание. За пълнота и поради забележката на жалбоподателя следва да се отбележи, че в протокола на СД, на който жалбоподателят се позовава, е обсъждан дневният ред „вземане на решение за оптимизиране структурата на дружеството в условия на намалял обем на работа” и изрично на стр.2 на цитирания протокол (стр.100) е написано „да се премахне длъжността главен експерт човешки ресурси и административно обслужване (заемана от ищцата) и ако заемащата длъжността служителка не приеме преназначаване в друго споменато дъщерно дружество, да се предприемат действия за нейното освобождаване поради съкращаване на щата. Да се приеме и утвърди ново щатно разписание на дружеството, отразяващо промените.”
2. Законосъобразно ли е процесуалното бездействие на съда, който категорично отказва да съпостави две длъжностни характеристики.
Въпросът не е обуславящ, доколкото не е налице бездействие, а извод за липса на доказателства за сходство във функциите на двете длъжности. Доколкото във въпроса всъщност се съдържа не въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а оплакване по чл.281 ГПК, то не следва да бъде разглеждано в това производство.
3. Изключени ли са от доказателствените средства писмените длъжностни характеристики или са допустими само свидетелски показания, каквито внушения се съдържат в решението на СГС, който твърди, че нямало доказателства за еднакви / сходни длъжности, задължаващи работодателя да извърши подбор.
Въпросът не е обуславящ, няма такова изключване на писмени доказателства, нито твърдените внушения, че са допустими само гласни доказателства, а извод за наличието на факти.
4. Дали въззивният съд е допуснал противоречие с константната практика на ВКС по приложението на чл.329,ал.1 КТ по въпроса дали извършването на подбор е въпрос на целесъобразност.
Не се сочат решения, в които да е обективирана твърдяната практика. Настоящият състав намира, че приетото от въззивния съд по приложението на чл.329 КТ, че когато се съкращава единична щатна бройка и не са събрани доказателства за идентичност на нейните функции с тези на друга длъжност при работодателя, подборът е право, а не задължение на работодателя, не противоречи на установената практика.
За пълнота следва да се отбележи, че приетото от въззивния съд не противоречи, а съответства на приетото с Решение № 7 /01.04.2011 г. по гр.д. № 954 /2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, според което: когато подборът се извършва при уволнение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите функции на длъжностната характеристика.… Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, така задължението за изготвяне на документи и др. могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от предмет на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудови задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения на длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
Оплакване за необоснован извод за реално съкращаване на щата – не е въпрос по чл.280,ал.1 ГПК, а оплакване по чл.281 ГПК, което не следва да бъде разглеждано в това производство.
5. Дали въззивният съд е допуснал противоречие с константната практика на ВКС по чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване в щата и по чл.328,ал.1,т.3 КТ – намаляване на обема на работа.
Не се твърди каква практика се има предвид и не се сочат решения, в които да е обективирана твърдяна практика.
Отразеният евентуален извод на въззивния съд, че при взето решение от компетентен орган – СД да бъде оптимизирано щатното разписание на дружеството поради това, че в условие на криза е намалял обемът на работа, изпълнителният директор е свободен в преценката си как да осъществи решението на СД – като прекрати трудови правоотношения поради намалял обем на работа или като утвърди ново щатно разписание и прекрати трудовите правоотношения със служители, длъжностите на които съкращава, че преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, не противоречи на установената съдебна практика.
6. Може ли ищцата, която се е присъединила към К. в предприятието, да се ползва от неговите по-благоприятни норми.
Въпросът не е обуславящ, доколкото е прието, че ищцата не е член на синдикална организация, нито се е присъединила към К.
Следователно не е осъществено наведено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Страните не претендират разноски и разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 11422 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV г. възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.