Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
845_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С., 16.01. 2012година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 845 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (нататък и Банката) срещу въззивно решение от 01.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 10323 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-в възз. с-в., с което 1) е потвърдено решение от 07.07.2010 г. по гр.д. № 17726 / 2010 г. на Софийски районен съд, г.о., 52 с-в. в частта, с която са уважени искове на Светла В. Ж. срещу банката с правно основание чл.128 КТ за сумата 2,700 лева – допълнително трудово възнаграждение за 2009 г. и чл.245,ал.2 КТ за сумата 27.48 лева изтекли лихви за посочен период от време; 2) решението е отменено в частта, с която главният иск е отхвърлен за разликата до 8,631.30 лева, а акцесорният за разликата от 27.48 лева до 260.63 лева изтекли лихви и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени за тези разлики, представляваща допълнителна заплата по чл.2,т.2.2. от посочен трудов договор и за съответните на уважените части разноски; 3) решението е потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени за сумите над 8,631.30 лева до 9,300 лева и от 260.63 лева до 305.37 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Светла В. Ж. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по главния оценяем иск във въззивното производство е над 5,000 лева, а искът за изтекли лихви е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че допълнителното трудово възнаграждение е уговорено и ищцата е работила през периода на претенцията, следователно искът е основателен, размерът на възнаграждението е определяем, то е дължимо пропорционално на отработените дни, при определяне на размера на възнаграждението съдът, като е взел предвид изходяща от ответника (Банката) служебна бележка, в която е отразено, че за три посочени месеца от периода на претенцията ищцата не е отработила всички работни дни, е определил размера на възнаграждението по реда на чл.162 ГПК и съответно на него по същия начин и размера на изтеклите лихви.
Във връзка с довод в касационната жалба на Банката, че не е доказано колко време е отработено, жалбоподателят извежда материално-правни въпроси, които ще бъдат разгледани в последователността, в която са зададени, макар тя да е логически разменена, доколкото първият въпрос се отнася до размера, а вторият до основанието на исковете:
1-ви въпрос: При уважаването на иск за заплащане на трудово възнаграждение на основание чл.128,т.2 КТ, когато възнаграждението е определено от съда по правилата на чл.162 ГПК, длъжен ли е съдът да посочи и уточни посочената сума брутна ли е или нетна. Твърди се, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 166 /25.02.2010 г. по гр.д. № 220 /2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че съдът може да присъди едното или другото, но да е ясно дали се присъжда брутна сума или остатъкът след приспадане на Д. и осигурителни вноски (чиста сума за получаване).
Въпросът не е обуславящ, доколкото от изложените мотиви е ясно, че е обсъждана и присъдена брутна сума, съдът не е обсъждал намаляването и с данък и осигурителни вноски, а и няма противоречие с посоченото решение, доколкото присъденото е в един от посочените варианти и няма никаква неяснота и вероятност определените суми да се тълкуват във вреда на жалбоподателя като суми, към които следва да се добавят и други за данъци и осигуровки.
2-ри въпрос. Допустимо ли е уважаването на иск за заплащане на трудово възнаграждение на основание чл.128,т.2 КТ в случаите, когато липсват доказателства за действително отработени от работника /служителя време съответно на престирания труд през процесния период.
Въпросът не обуславящ, защото изводът на въззивния съд за основателността на исковете не се основава на приложението на чл.162 ГПК, а правилото е приложено след формирането на извод за основателността на исковете, при определянето на техния размер : изводът за основателността на главния иск е направен въз основа на изходящ от ответника документ, в който е посочено, че за девет месеца ищцата е отработила всички дни, а за останалите – част от работните дни, съдът не е определил по реда на чл.162 ГПК наличието на отработени дни (относимо към основателността на иска), а размера на обезщетението.
Освен, че не е обуславящ, въпросът не е разрешен и в противоречието с трите посочени решения на окръжни съдилища: № 447 /29.10.2009 по гр.д. № 685 /2009 г. на Врачански ОС; № 588 /15.2009 г. по гр.д. № 588 /2009 г. на Врачански ОС и № 1946 /26.11.2009 г. по гр.д. № 2204 /2009 г. на Пловдивски ОС, 8 гр.с-в., с които няма сходства, защото и в трите случая има възражения, че не е работено въобще за периода на претенциите и е прието, че предпоставките за уважаването на исковете по чл.128 КТ е трудовото възнаграждение да е отработено, да е положен труд по трудовото правоотношение, то се дължи само за извършена работа, само за престирана работна сила, в разглеждания спор нито в отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание не е направено подобно възражение от жалбоподателя (ответник по исковете).
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът в това производство не претендира разноски (във възражението (писмен отговор) на л.19,20 и 21 няма такова искане), поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 01.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 10323 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-в възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.