Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
535_11_opr288_328(2)kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1609
С., 27.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 535 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Ц. срещу въззивно решение от 17.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 9628 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „а” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 10.06.2010 г. по гр.д. № 317 /2010 г. на Софийски районен съд, 63 с-в., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу ДП „Р. на в.о д.” с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението от длъжността „Началник отдел Помощни и обслужващи дейности” със заповед от 06.09.2009 г. на основание чл.328,ал.2 КТ, за възстановяване на длъжността и за заплащане на обезщетение в размер на 17,950.45 лева за периода от 06.11.2009 г. до 06.02.2010 г., ведно със законната лихва о датата на подаване н исковата молба.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна ДП „Ръководство на въздушното движение” (нататък и Р.) не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите дава иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
Исковете са основани на твърдения, че уволнението, извършено на основание чл.328,ал.2 КТ, е незаконно, т.к. разпоредбата е неприложима поради това, че Р. не е създадено, за да извършва търговска дейност с цел печалба, а за да изпълнява държавни функции по силата на чл.53,ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване (нататък и З.) и приходите му са от такси, затова и договорът за управление от 03.11.2009 г. не е такъв, с който да е уговорено постигането на определени икономически, екологични и социални резултати и не позволява уволнение на посоченото основание.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че са осъществени предпоставките за уволнението на ищеца на посоченото основание: 1) уволненият ищец е бил член от ръководството на предприятието (Р.), 2) преди уволнението му е бил сключен договор за управление на предприятието, 3) че уволнението е извършено в нормативно установения деветмесечен срок; съдът е изложил мотиви за това, че представеният договор за управление е такъв, какъвто е предвиден в закона (КТ и З.) и за неоснователността на доводите за обратното: че за договора за управление няма задължителна правна уредба, че той е ненаименован договор с предмет управление и съдържанието му следва да бъде установено въз основа на тълкуване, което съдът е направил и е приел, че представеният по делото договор е такъв, а възражението, че не е поради това, че не е уговорено постигане на определени резултати, е неоснователно поради това, че ответникът е държавно предприятие с особен статут, а не търговско дружество; че представеният договор за управление е сключен в съответствие с разпоредбите на З., а не в тяхно нарушение, т.к. съгласно чл.53б,т.2 и т.3 З. е предвидено назначаването и уволнението на членовете на УС и на генералния директор, съгласно чл.53б,т.3 З. генералният директор е член на УС по право и съгласно чл.53в.,ал.2 се сключва договор за управление с всеки член на УС, следователно и с генералния директор. Така съдът е приел, че поради законосъобразността на уволнението, искът за отмяната му е неоснователен, което обуславя неоснователността и на другите два иска..
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя материално-правен въпрос, дали изводът на съда (на първоинстанционния, доколкото въззивният не изложил собствени мотиви, а препратил към изводите на СРС на основание чл.272 ГПК), че представеният договор за управление представлява по своята правна същност и съдържание типичен договор за управление, щом не съдържа най-съществените елементи на договора за управление, като възлагане на определени икономически, социални и др. задачи, бизнес показатели, е обуславящ изхода от спора.
Настоящият състав обаче намира, че той не е разрешен в противоречие с посочените решения на ВКС 949-1105-1998-ІІІ, 598 /12.04.2002-ІІІ, 688 / 19.04.2002-ІІІ, 1864-2063-2001-ІІІ и 768 /22.07.2003-ІІІ, с които е прието, че съществен елемент на договора за управление е постигането на съществени стопански резултати или (в последното решение) икономически показатели: рентабилност, производителност, обем на продажби, печалба и др., т.к. няма сходство в случаите – в посочените решения са обсъждани сключените договори за управление на търговски дружества, в които има посочени очаквани стопански резултати, а ответникът по исковете Р. не е такова търговско дружество, а държавно предприятие с особен статут, поради което и както е приел съдът, очакваните от управлението му резултати са специфични, и както е приел съдът, възлагане на управлението на Р. посредством сключването на договори за управлението на Р. с членове на управителния съвет е предвидено в самия З. (чл.53в.,ал.2). За пълнота следва да се отбележи, че и в случая са изготвени и представени по делото финансов план (л.86-230) и бизнес план (л.231-319) за управлението на Р..
Поради което не е налице противоречие с влезли в сила решения, което да представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Противоречието с представени определения не следва да се обсъжда, доколкото съгласно чл.280,ал.1 и ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС наличието на противоречие в разрешенията в обжалваното решение и определения на съда не представляват основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят извежда и материално-правния въпрос дали е възможно сключването на два еднакви по своята правна същност и съдържание договори за управление с генералния директор на Р. – като член на УС и като генерален директор.
Настоящият състав намира за правноирелевантно колко са сключените договори, важното е, че договор за управление има и той отговаря по съдържание на договор, който дава правата по чл.328,ал.2 КТ.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Следователно не е осъществено наведено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендират разноски, нито е доказал, че е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 9628 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „а” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.