Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1222_11_opr288_r_286(1)p3@280(2)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
С., 26.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1222 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. срещу въззивно решение от 29.04.2011 г. по гр.д. № 746 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 30.12.2010 г. по гр.д. № 10182 /2009 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя
1) срещу Г. И. Г. и В. Т. Г., срещу Н. Г. И. и М. Г. И. за прогласяване на нищожност на договор за дарение извършен от първите двама ответници в полза на вторите двама ответници на 1 /10 от 1 /2 ид.ч. от дворно място в [населено място], област П., заедно с 1 /2 ид.ч. от селскостопанските сгради в двора и заедно с първия етаж от двуетажна къща поради привидност и заобикаляне на закона;
2) срещу Г. И. Г. и В. Т. Г., срещу Н. Г. И. и М. Г. И. и срещу Г. К. И. за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на 9 /10 ид.ч. от същия имот в частта, с която в полза на Г. К. И. е учредено безвъзмездно право на ползване върху продавания имот Г. К. И.;
3) срещу Г. И. Г. и В. Т. Г., срещу Н. Г. И. и М. Г. И. и срещу Г. К. И. по чл.33 ЗС за признаване правото на изкупуване като собственик на 1 /2 ид.ч. от дворно място в [населено място], област П., заедно с 1 /2 ид.ч. от селскостопанските сгради в двора и заедно с първия етаж от двуетажна къща.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Г. К. И. оспорва основателността на жалбата, останалите насрещни страни не изразяват становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е недопустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми, приложима е редакцията на правилото на чл.280,ал.2 ГПК, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от същия ден – 21.12.2010 г., по силата на която въззивни решения по искове с цена до 5,000 лева не подлежат на касационно обжалване; цената на всеки един от исковете съгласно чл.69,ал.1,т.4 и т.2 ГПК е в размер на данъчната оценка на имота, а тя за процесния имот (1 /2 ид. част от двор и селскостопански постройки в него и първи етаж от къща) е за 4,708.80 лева (1834.90 + 449.90 +51.10 + 2372.90 лева), видно от приложеното на стр.21 Удостоверение за данъчна оценка а данъчната оценка на правото на ползване е в размер на 2749.90 лева, видно от приложеното на стр. 46 Удостоверение за данъчна оценка. Към това следва да се добави, че цената на първия иск е за 1 /10 от посочената данъчна оценка, а на втория иск – на 9 /10 от правото на ползване. Изводът е, че цената на всеки един отделен иск е под 5,000 лева.
Съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК въззивни решения по искове с цена до 5,000 лева не подлежат на касационно обжалване и на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК касационните жалби следва да бъдат върнати.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците не претендират разноски и не са доказали да са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационна жалба на Н. И. В. срещу въззивно решение от 29.04.2011 г. по гр.д. № 746 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.