О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 08.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 137 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предв0ид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Н. и Х. Г. Н. срещу въззивно решение от 25.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 1734 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 09.08.2009 г. по гр.д. № 4709 / 2009 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иск на двамата жалбоподатели срещу С. И. К. и Т. Н. К. за разваляне на договор за гледане и издръжка срещу прехвърляне на правото на собственост върху индивидуализиран недвижим имот – идеални части от сутеренен етаж в [населено място], сключен между наследодателя на жалбоподателите и първия ответник, обективиран в посочен нотариален акт.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна С. И. К. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване, Т. Н. К. не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Договорът е сключен между бащата и наследодател на ищците (жалбоподателите в настоящото производство) и първата ответница по време на брака и с втория ответник, ищците твърдят пълно неизпълнение на поетите по договора задължения.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна : че длъжник на поетите задължения за гледане и издръжка е само едно лице – ответницата, съпругът и не е страна по договора, не е поел задължения, неговото съдействие е в това, че не е пречил, което ищците не твърдят, тежестта на доказване на прякото изпълнение на поетите с договора задължения пада върху ответницата К., твърдението за оказан от ответницата психически и физически тормоз – върху ищците, съдът е обосновал изводи, че по делото е доказано, че ответницата е изпълнила задълженията си, прехвърлителят е бил с влошено здравословно състояние при сключването на договора през 2001 г., между страните по договора е имало наличие на взаимно доверие – осем години грижи за прехвърлителя са полагани само от ответницата, наследодателят не е бил в състояние да се грижи за себе си, ищците не са полагали грижи за баща си, роднините му са го посещавали не за да го обгрижват; ответницата е полагала грижите сама или чрез други лица (медицинска сестра, която е свидетелствала по делото и други лица, които са извършвали ремонт и поправки на жилището (за бита на кредитора), полагани са пълни грижи за неподвижен човек, включително са му слагани памперси и му е извършвано почистване според състоянието му, насрещно доказване от ищците не е проведено, прехвърлителят е нямал рани от залежаване, извършен е от ответницата ремонт на дома, ответницата е живяла при прехвърлителя постоянно, не е доказано да е осъществявала тормоз. В обобщение съдът е приел, че грижите са били постоянни, а не епизодични, лично и чрез трети лица, че грижите са съответствали на вида и обема на поетите задължения и не са епизодични или частични, че прехвърлителят редовно е бил преглеждан от лекар и ТЕЛК и че от отразеното в картона не е установено да е бил гледан зле, не са установени нужди, които да не са били задоволени.
Жалбоподателите извеждат материалноправни въпроси – дали грижите са в пълен обем, когато не се изпълняват ежедневно, непрекъснато и непосредствено, може ли гледането да се дели на периоди, трябва ли гледането да се да се изразява в полагането на лични грижи, за които твърдят, че са разрешени в противоречие със съдебни решения № 633 /01.07.2002 г. по гр.д. № 944 /2001 г., № 386 /13.05.2003 г. по гр.д. 947 /2002 г., №653 /08.07.2002 г. по гр.д. № 295 /2002 г., № 1041 / 29.10.2008 г. по гр.д. № 4405 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о.. и № 30 /2009 г. по гр.д. № 2 /2009 г. на ВТОС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Въпросите не са обуславящи, тъй като по делото не са установени твърдените от жалбоподателите факти, а противоположните – ежедневно, непрекъснато, непосредствено и през целия период от време (до смъртта на прехвърлителя) полагане на дължимите грижи за него и за бита му на мястото, където прехвърлителят на имота се е установил да живее.
При установеното от фактическа страна не е осъществено и твърдяното противоречие на правните изводи на въззивния съд за точно изпълнение на задълженията на приобретателите с фактическите, тези изводи не са в противоречие, а в съответствие с разрешенията в посочените от жалбоподателите съдебни решения.
Жалбоподателите извеждат процесуалноправен въпрос – дали съдът не е разместил доказателствената тежест, като е приел, че ищците не са доказали претенцията си по чл.87 ЗЗД за разваляне на договора, т.к. ответникът носи доказателствената тежест да докаже пълно и главно ежедневно, непрекъснато и непосредствено полагане на грижи, в която насока е съдебната практика – Решение № 209 /18.03.2005 г. по гр.д. № 379 /2004 г. на ВКС, ІІ г.о. – противоречието е основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК
Въпросът за разпределението на доказателствената тежест е обуславящ, но отново не е разрешен както твърдят жалбоподателите, а обратно на техните твърдения. Видно от изложението за мотивите на въззивния съд, приетото от него разрешение е в съответствие, а не в противоречие с установената практика – че ответниците носят тежестта да докажат изпълнението на поетите с договора задължения. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че такова пълно и главно доказване е проведено, а насрещно доказване (от страна на ищците) не е проведено.
Следователно не са осъществени наведените основания по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 1734 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.