Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
884_11_opr288_92zzd_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
С., 26.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 884 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. и Н. К. К. срещу въззивно решение от 09.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 14 /2011 г. на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 15.11.2010 г. по т.д. № 802 / 2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на двете жалбоподателки срещу [фирма] за заплащане на сумите от по 37,638.75 лева, представляващи неустойка за забавено изпълнение на задължение по сключен между страните договор от 16.06.2005 г., изменен с анекс от 25.09.2006 г., ведно със законната лихва от 29.10.2009 г. и жалбоподателките са осъдени за разноски.
Жалбоподателките твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по главните оценяеми искове във въззивното производство е над 5,000 лева.
Исковете се основават на твърдения, че ищците са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с „П. О.”, по който правоприемник е „П. [фирма], с който са сключили анекс към договора и окончателен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, който е предал недвижимия имот със забава от 125 дни след уговорения срок, за което дължи уговорена в предварителния договор неустойка.
Бургаският апелативен съд е приел, че е налице правоприемство между [фирма] и „П. О.” – заместване в дълг по чл.102 ЗЗД при запазване на съдържанието на правата и задълженията на страните, чрез сключения между страните по делото анекс към предварителния договор, чрез извършване и приемане на плащания по договора и чрез сключване на окончателен договор, за което въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК, изложени са съображения защо правоприемството не се основава на апорта на сградата от „П. О.” в [фирма] и на чл.69 ТЗ или чл.263л. вр. 262в. ТЗ; но въззивният съд е приел, че със сключването на окончателния договор предварителният договор е бил прекратен поради изпълнение и това прекратяване се отнася до всички постигнати договорености, че ако страните са искали запазване на някои поети, но все още неизпълнени задължения или условия, то е следвало да ги уговорят в окончателния договор, следователно по предварителния договор не може да се търси изпълнение.
От изведените от жалбоподателките материално-правни въпроси, тези, свързани с възникналото правоприемство и с неговата правна квалификация (дали правоприемството е въз основа на апорта на сградата от „П. О.” в [фирма], дали е на основание чл.102 ЗЗД или на основание чл.69 ТЗ или чл.263л. вр. 262в. ТЗ, не са обусловили отхвърлянето на исковете, доколкото въззивният съд (както и първоинстанционният.) е приел за осъществено твърдяното от жалбоподателките – ищци правоприемство въз основа на извод за осъществяването на твърдените от ищците факти – сключването на анекс с ответника към предварителния договор, приемане на плащания по предварителния договор от ответника, сключването на окончателен договор в изпълнение на предварителния договор и анекса към него.
Настоящият състав намира, че изведеният материално-правен въпрос : уговорката за неустойка в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка, прекратява ли се със сключването на окончателния договор, е обусловил изхода от спора (отхвърлянето на исковете) и е от значение за точното прилаган на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Съдът установи, че жалбоподателката Н. К. не е внесла държавна такса в размер на 30 лева за произнасяне по допускане на касационно обжалване, която дължи да заплати. Всяка една от жалбоподателките дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната и жалба в размер на по 752.78 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 14 /2011 г. на Бургаския апелативен съд, г.о..
Указва и дава възможност на Е. К. К. и Н. К. К. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена от всяка една от тях на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на по 752.78 лева, а Н. К. К. и държавна такса в размер на 30 лева за произнасяне по допускане на касационно обжалване, в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока за представяне на доказателства за платена държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.