Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
409_11_opr288_kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1381
С., 01.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 409 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Помощно училище – интернат „Д-р. П. Б.”, В. срещу въззивно решение от 27.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 776 /2010 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено решение от 24.09.2010 г. по гр.д. № 2097 / 2010 г. на Врачанския районен съд, в частта, с която са уважени искове на Е. Н. М.-А. по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ срещу училището за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнение на ищцата поради намаляване на обема на работа и за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „учител от 1 до 4 клас”. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Е. М.-А. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване и подава насрещна касационна жалба срещу частта от решението, с което са отхвърлени нейни искове.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите два иска са неоценяеми, а третият (по насрещната жалба) е обусловен.
Като довод за незаконосъобразност на уволнението ищцата сочи нарушение на закрилата по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ, твърди, че страдала от психично заболяване и преди уволнението от нея не е искано да представи декларация по Нар. № 5 /1987 г , нито е искано мнение на ТЕЛК.
Въззивният съд е приел, че към момента на уволнението ищцата е страдала от психично заболяване, за което е предвидена особената закрила по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ и че твърденията на ищцата са верни и основателни – преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е изпълнил задължението си по чл.1 от Наредба № 5 /1987 г. на МЗ – не е поискал от ищцата сведения за наличие на заболяванията, предвидени в Наредбата, нито разрешение от инспекцията по труда (мнение на ТЕЛК) и в съответствие с установената практика въззивният съд е приложил правилото на чл.344,ал.3 КТ.
И. от жалбоподателя материалноправен въпрос е : ползва ли се работник, страдащ от заболяване, посочено в Наредба № 5 /1987 г. на МЗ от предварителната закрила по чл.333,ал.1 КТ, ако въпреки поискването, не представи съответни медицински документи в предприятието, а ги представи за първи път в съдебното производство. Жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, според която, когато работодателят е запитал работника дали страда от някоя от болестите, а работникът е укрил това обстоятелство, то се счита, че работодателят е изправна страна, жалбоподателят се позовава на решение № 91 /2003 по гр.д. № 2750 /2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., и твърди, че противоречието с него е основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
От изложението е видно, че изведеният въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е поискал от ищцата сведения дали страда от заболяване по чл.1 от Наредба № 5 /1987 г., нито и е дал възможност да представи доказателства (документи) за това.
Следва да се отбележи и че изведеният въпрос не е разрешен в противоречие с посоченото решение № 91 /2003 по гр.д. № 2750 /2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. и с твърдяната от жалбоподателя практика, тъй като в решението е разгледан различен случай, в който декларацията е представена на работника в деня на връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, и ищцата писмено е декларирал липсата на такова заболяване, данни за каквото липсва и в трудовото и досие, а в обжалваното решение въззивният съд е приел, че сведения и доказателства не са искани и не са дадени. За пълнота следва да се отбележи, че изводът, че не е налице сходство в двата случая – разгледани в решението на ВКС и в обжалваното решение, не се променя от декларацията, която се намира в трудовото досие на ищцата (л.132) и е с дата 11.09.2007 г., която не може да послужи за уволнение, основанието за което е възникнало през 2010 г. (неотносима е към него).
Следователно не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по жалбата на училището.
Поради това и съгласно чл.287,ал.4 ГПК не са налице основания за разглеждане и на насрещната касационна жалба на Е. М.-А..
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не е представила доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 27.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 776 /2010 г. на Врачанския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.