Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1753_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
С., 04.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1753 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните по въззивно гр.д. № 52 /2010 г. на С. апелативен съд, г. к., 8 с-в. срещу решението от 02.06.2010 г., с което е потвърдено решение на СГС.
А. прокуратура –[населено място] обжалва решението в частта, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Я. П. Я. 40,000 лева обезщетение за неимуществени вреди и на Ж. Х. Г. – Д., Х. П. Д. и С. П. Д., като наследници на починалия първоначален ищец П. Д. – по 10,000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.2,предл.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2007 г. и ведно с разноски.
П. твърди, че решението е неправилно в обжалваната от нея част и излага основания за това, както и изложение на основания за допускане на касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
Я. П. Я. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на П., подал е насрещна касационна жалба,
Ж. Х. Г. – Д., Х. П. Д. и С. П. Д. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на П..
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по всеки един от оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил наличието на фактите, на които са основани исковете въз основа на становищата на страните и събраните по делото доказателства и по-конкретно : вида на обвиненията, вида, продължителността на воденото срещу всеки един от двамата ищци Я. Я. и П. Д. наказателно производство, взетите мерки за неотклонение, начинът на приключване на производствата, претърпените от всеки един от двамата неимуществени вреди; въз основа на установените факти е формирал правни изводи за основателността на исковете: че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на П. на Р. Б. по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ – налице са действия на П., изразяващи се в незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпления, по които лицата са оправдани. При определяне на размера на обезщетенията съдът е съобразил продължителността на наказателното производство по отношение на всеки от ищците, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, както и отрицателните преживявания на всеки един от ищците. От изложеното е видно, че въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви (изложеното е с оглед въпросите по-долу).
По наличието на основания по чл.280 ГПК по жалбата на П. на Р. Б. :
Изведен е процесуално – правен въпрос – дали при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да извърши преценка на всички конкретни факти. Твърди се противоречие с т.ІІ на ППВС 4 /1968 г., както и с т.3 и 11 на ТР 3 /2004 г. и т.19 на ТР 1 /2001 г., които обосновават наличието на основание за допускане по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Действително въпросът за това кои факти имат значение за обезщетенията при непозволено увреждане е разрешен в посоченото ППВС 4 /1968 г., а в посочените т.3 и т.11. на ТР 3 /2004 г. е прието, че Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и при частично оправдаване, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди и че отговорността следва да бъде намалена при установяване на съпричиняване от пострадалия, съответно на съпричиняването. В т.19 на ТР 1 /2001 г. за въззивното производство е прието, че мотивите трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност.
Въпросът на П. не е конкретен в смисъл, че не се отнася до отделен факт, за който да се пита или твърди, че има значение за спора (че е релевантен) и който да е обусловил или да е трябвало да обуслови разрешение на въззивния съд, което да противоречи на посочените. Този въпрос е неотносим към съображенията, въз основа на които съдът е постановил решението си.
Така посоченият въпрос представлява всъщност общо, бланкетно оплакване за процесуално нарушение и при това неуточнено – не се твърди какво не е обсъдено, както не се твърди, в какво се състои противоречивото разрешаване. Единственото ясно твърдение (оплакване) – за липсата на мотиви на въззивния съд по съществото на спора е невярно (неоснователно).
Изведен е и материално-правен въпрос – как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и как се определя от съда общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ, като се твърди, че съдилищата не са изгладили трайни и единни критерии при определяне на размерите на обезщетенията, а обезщетенията се определят при големи различия, за което се сочат съдебни решения.
Разрешение на този въпрос е прието с цитираната от жалбоподателя т.11 на ТР 3 /2004 г. и с т. ІІ на ППВС № 4 /1968 г. Не е обосновано противоречие с това разрешение, нито необходимост от осъвременяването му с оглед изменение в законодателството или обществените условия.
Жалбоподателят не твърди, че в разгледаните случаи на претърпени неимуществени вреди в посочените съдебни решения № 158 / 15.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6217 /2007 г., І г.о., № 103 /14.01.2005 г. по гр.д. № 138 /2004 г. на БАС, № 999 /01.08.2005 г. по гр.д. № 457 /2004 г. ВКС, ІV г.о., има сходство на всички или основните факти с тези по спора по делото, такова не се и установява. Посоченото първоинстанционно решение на СГС от 2009 г. по гр.д. № 771 /2008 г. подлежи на обжалване и няма данни дали е влязло в сила, поради което и не следва да бъде обсъждано.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведените в тази жалба въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Поради този изход и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да бъде обсъждано наличието на основания за допускане на касационно обжалване на насрещната касационна жалба.
С оглед изхода от спора П. на Р. Б. няма право на разноски, ответниците по нейната жалба не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което и на тях не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.06.2010 г. по въззивно гр.д. гр.д. № 52 /2010 г. на С. апелативен съд, г. к., 8 с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.