О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
С., 02.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1301 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. срещу въззивно решение от 22.07.2011 г. по въззивно гр.д. № 1090 /2011 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 18.03.2011 г. по гр.д. № 2447 /2010 г. на Варненския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката срещу Второ основно училище „С. В.” – В. за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед от 13.01.2009 г. на Директора на училището.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Второ основно училище „С. В.” – В. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че : КТ не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство; дадени са писмени обяснения. и доколкото не се твърди друга процедура – финансова ревизия, наказателно или административно-наказателно производство срещу ищцата и следва да се приеме, че са дадени във връзка със заповед за поискване на обяснения; заповедта е достатъчно мотивирана; от представените длъжностни характеристики следва задължение за ищцата, да познава нормативните документи и вътрешните актове, свързани с организацията и съдържанието на учебно-възпитателния процес, непознаването на правилника за вътрешен ред, етичния кодекс за работа с деца и правилника за дейността на основното училище и на задълженията в тях не може да се тълкува в полза на ищцата, по същество то представлява неизпълнение на задълженията и; доводът на ищцата за незаконосъобразност поради това, че не е запозната с тях е неоснователен; случилото се е установено от педагогически съветник, учителката, която замествала, от констативен протокол на инспектората, от психологическа консултация; съдът е приел, че на 28.10.2009 г. ищцата е отправила към ученик забележката по начин и с тон, противоречащ на изискването за безпристрастност и безконфликтно изпълнение на задълженията, представлява форма на психическо насилие и засягане на личното достойнство, правата и индивидуалността на ученика; изразено е негативно отношение към детето, при което му е причинен стрес, към класа, с което е въздействано на убеждението на родителите за психоклимата; съдът е приел, че ответникът е провел пълно и главно доказване на неизпълнен. на трудовите задължения от ищцата и на уронване на доброто име на работодателя, съдът е приел, че извършеното няма характер на злоупотреба с доверието, но това е без значение за законосъобразността на заповедта, доколкото другите сочени в нея нарушения са установени, съдът е приел, че при определяне на вида на наказанието е съобразено, че по отношение на ищцата има предходно наказание забележка от 2001 г и че наказанието съответства на нарушението.
Жалбоподателят извежда въпроса по приложението на чл.193 КТ: дали обясненията следва да бъдат искани в рамките на дисциплинарна процедура. Твърди противоречие с Решение № 764 / 01.12.1998 г. по гр.д. № 1738 /1997 г., ІІІ г.о, на ВКС, в което е прието, че работодателят, започвайки процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да уведоми работника, че се провежда дисциплинарно производство и с Решение № 130 / 21.04.1997 г. по гр.д. № 142 /1997 г., ІІІ г.о., на ВКС, с което е прието, че писмени обяснения трябвало да бъдат искани от работодателя в рамките на дисциплинарна процедура.
Въпросът е обуславящ, но е разрешен в съответствие с приетото в Решение № 629 / 01.11.2010 г. по гр.д. № 279 /2009 г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 857 / 25.01.2011 г. по гр.д. № 1068 /2009 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 8 / 01.04.2011 г. по гр.д. № 1035 /2009 г. на ІV г.о. на ВКС; постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че : в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав; Кодексът на труда не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство; необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения; едва след това работодателят следва да връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание; нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : дали при извод, че установеното дисциплинарно нарушение не представлява злоупотреба с доверието на работодателя, а са установени другите отразени в нея нарушения, съдът е могъл да приеме извод, че заповедта за дисциплинарно наказание е законосъобразна. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с посочени определения..
Въпросът е обуславящ и изводът на въззивния съд, че когато извършеното от работника не осъществява състава на някои от нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание, но осъществява състава на други отразени в заповедта дисциплинарни нарушения, следва да се изследва дали установените нарушения представляват основание за наложеното дисциплинарното наказание и дали то съответства на тежестта на нарушенията.
Следва да се отбележи, че съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС противоречието с определения не представлява основание за допускане на въззивни решения до касационно обжалване.
За пълнота може да се отбележи, че изведеният въпрос не е разрешен противоречиво в посочените две определения, в които той не е обсъждан от ВКС : в определение № 901/12.08.2010 г. по гр.д. № 1972 /2009 г. н ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС е обсъждал дали има „системност” по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 КТ, когато установените нарушения не са еднакви по вид и е допуснал касационно обжалване по този въпрос, а в определение № 140 /25.02.2009 г. по гр.д. № 4679 /2008 г. н ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя” по смисъла на чл.190,ал.1,т.4 КТ (когато за него може да се налага наказание дисциплинарно уволнение) в контекста на нарушение на правило от етичния кодекс на НАП.
Като твърди, че в решението на въззивната инстанция името на ответника е посочен неправилно – Второ основно училище „С. В.” – В., а не Второ основно училище – В., жалбоподателят извежда въпроса дали въззивната инстанция може сама да изменя ответника по една искова претенция.
В изложеното всъщност се съдържа оплакване за допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка в наименованието на ответника (посочен е с едно и също име в решенията и на двете инстанции), а не твърдение, че като страна по делото е участвало друго училище и решението е постановено по отношение на друго училище, очевидната фактическа грешка не подлежи на поправка по реда на касационното обжалване, а по реда на чл.247 ГПК, и дори да бъде установена, не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на разноски е основателно за сумата 380 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 22.07.2011 г. по въззивно гр.д. № 1090 /2011 г. на Варненски окръжен съд, г.о..
Осъжда М. К. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Основно училище С. В.” (Второ основно училище), [населено място]„ж.к. „В.”, [жилищен адрес] сумата 380 лева адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2