О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1556
С., 13.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 865 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. П. А. срещу въззивно решение № 339/23.03.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2197/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна К. Д. К. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
След дадени изрични указания по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК е представено и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието за установено в отношенията между страните, че Л. П. А. дължи на К. Д. К. 20 000 лв. на отпаднало основание – дадена сума по развален договор, както и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалването не следва да се допуска.
Поставени са следните материалноправни въпроси: „1. налице ли е виновно неизпълнение от страна на строителя /ответник/, т.е., че изпълнението на поетите задължения дали са по причини за които ответницата отговаря, даващо право на възложителя /ищец/ да направи изявление по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора и дали той е изправна страна по договора и 2. налице ли е трайна невъзможност от изпълнение на договора от страна на строителя”.
Въпросите касаят правилността на съдебното решение и по тях съдът взема отношение в касационното решение, ако преди това допусне касационното обжалване поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. не е уточнил при достигане на правните заключение за пълното неизпълнение на договора, за вината на строителя, за изправността на възложителя като страна по облигационното правоотношение, какви процесуалноправни или материалноправни въпроси въззивният съд е разрешил в противоречие със съдебната практика.
Така поставени правните проблеми в изложението сочат на несъгласие с формираните от въззивния съд изводи, което, обаче не е основание за допускане на касационно обжалване. От съдържанието на изложението, включитлено и от касационната жалба, настоящият състав не може да извлече правни въпроси по пътя на уточнението, имащи отношение към повдигнатата правна проблематика.
Съдът е в невъзможност да прецени и дали има противоречие с приложените две решения на състави на Върховен касационен съд.
Процесуалноправният въпрос дали съдът трябва да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и мотивирано да се произнесе дали са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД е принципно значим, но в конкретния случай касаторът е несъгласен с правната оценка на доказателствата от съда и изведените правни и фактически заключения. В този смисъл няма и противоречие с цитираните решения. Тук следва да бъде изяснено още, че съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случая е само Р-1190-1994-V ГО. Решението на арбитражния съд, както и първоинстанционното решение, постановено по същото дело, нямат подобно значение, както е изяснено с ТР 1-2009-ОСГТК ВКС.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на противната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 638 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 339/23.03.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2197/2010 г.
ОСЪЖДА Л. П. А. да заплати на К. Д. К. сумта в размер на 638 /шестотин тридесет и осем/ лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: