Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1717_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 08.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1717 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. А. срещу въззивно решение от 31.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 54 /2010 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 30.12.2009 г. по гр.д. № 246 / 2009 г. на Белоградчишкия районен съд и вместо това жалбоподателят е осъдена да заплати на С. И. К. сумата 12,334 лева на основание чл.79 вр. чл.266,ал.1 ЗЗД, представляваща възнаграждение за С. въз основа на неформален договор за изработка, ведно със законна лихва и разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като основание за това сочи като материално-правен въпрос – противоречие на изводите на двете инстанции, както и пороци по чл.281, т.2 и 3 ГПК – за необоснованост на изводите на окръжния съд, за неправилно приложение на материалния закон – правна квалификация на иска и за недопустимо произнасяне по непредявен срещу жалбоподателя иск по чл.55 ЗЗД.
Ответникът в това производство С. И. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.(а и над 5,000 лева).
Претенцията се основава на твърдения за вземане за извършени от ищеца строително – монтажни работи в стара къща въз основа на сключен с ответника устен договор за поръчка, приемане на работите чрез подписване на количествено – стойностна сметка, но неизпълнение на задължение за заплащане на част от цената (възнаграждението) след покана.
Жалбоподателят (ответник по иска) оспорва твърденията на ищеца за сключен между двамата договор и твърди, че имала уговорки с бащата на ищеца, но за друга цена.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на обсъждане на количествено – стойностна сметка, подписана от ответника, в която не е посочено името на ищеца, а на неговия баща в качеството на изпълнител и въз основа на свидетелски показания за установяване на уговорки в договор на стойност над 20,000 лева приема, че между страните по делото е сключен договор за С. с определена стойност, работите са приети, уговорената им стойност е доказана със съдебно- техническа експертиза, от тази стойност искът е основателен за стойността, която се претендира.
За да бъде допуснато решението до касационно обжалване, жалбоподателят трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода на спора, както и да обоснове за въпроса и една от трите специални предпоставки по т.1,т.2 или т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че противоречивото разрешаване на правния спор и на отделен материалноправен или процесуалноправен въпрос от първоинстанционния и окръжния (въззивния) съд не представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК не са основания за допускане на решението до касационно обжалване, а подлежат на разглеждане по реда на чл.290 ГПК при условие, че бъдат обосновани основания за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Поради което в това производство не могат да бъдат обсъждани доводите за необоснованост на изводите на въззивния съд, нито за неправилно приложение на материалния закон, нито за допуснати от него процесуални нарушения, довели до необоснованост.
С т.1 на ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол. В случая обаче такова съмнение не съществува, доколкото въззивният съд, както и първоинстанционният, са се произнесли по наведените в исковата молба основания (фактически твърдения) и по търсената защита, въззивният съд се е произнесъл в рамките на спорния предмет, очертан с въззивната жалба, който съвпада с целия предмет на спора, въведен с исковата молба. Няма различия и в правната квалификация, която според въззивния съд, както и според първоинстанционния, е такава по чл.266,ал.1,т.1 ЗЗД – иск за заплащане на възнаграждение за приета работа по договор за поръчка. Твърденията за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, не се отнасят до допустимостта на въззивното решение.
Поради изложеното не са осъществени наведени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът е поискал разноски, но не е доказал, че е направил такива за касационното производство, поради което и на него разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 31.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 54 /2010 г. на Видинския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.