Определение №1028 от 22.7.2011 по гр. дело №78/78 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
София,22.07.2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 78 по описа за 2011 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителните директори Е. Р. и Г. Л. чрез адв. М. Ц. от АК – Хасково против решение № 233/29.09.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 421/2010 г. .
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна П. Г. К. чрез адв. М. Г. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Хасковски районен съд, е уважил исковете на П. Г. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 е т. 3 КТ.
В обжалваното решение е прието, че заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е назаконосъобразна, тъй като не е установено към датата на уволнението да е налице съкращаване в щата; недоказано е и извършване на подбор от работодателя по правилата на чл. 329, ал. 1 КТ между всички служители заемащи длъжността „изкупчик”. „Подборът” съставлява предложение от тричленна комисия за уволнение на К. „който е допуснал нарушение на изкупуването на тютюн и е причинил щети на предприятието, видно от неговите обяснения” Остават 12 човека, които имат опит в изкупуването на тютюн.
Изложението съдържа цитати /в курсив/ на съдебното решение и несъгласие с него на касатора.
Твърденията за необсъждане на доводите на страните, включително оплаквания във въззивната жалба е за неправилност, но не и основание за допускане на касационното обжалване.
При това, видно и от самото съдържание на касационната жалба и изложението, явно е, че съдът е обсъдили всички релевантни за спора доказателства, преценил е доводите и възраженията на страните, но касаторът не е съгласен с направените фактически и правни изводи, което не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване.
Както е изяснено с ТР №1-2009-ОС ГТК ВКС за целта преди всичко в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде ясно и точно посочен от касатора правния въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Касационният съд може само да ги уточнява или преформулира, но не и сам да ги определя според постановеното от въззивния съд или извлича от съдържанието на касационната жалбата или да предполага според приложени съдебни актове.
Касаторът, също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание.
В случая, както стана ясно липсва както формулиран правен въпрос, така и обосновка по допълнителните условия.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 233/29.09.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 421/2010 г. .

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителните директори Е. Р. и Г. Л. да заплати на П. Г. К. сумата в размер на 300 лв., сторени разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top