Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
611_11_opr288_sc_izdr.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
С., 10.01. 2012година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 611 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Р. срещу въззивно решение от 09.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 6226 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., 1-ви бр. възз. с-в., с което е потвърдено решение по гр.д. № 1112 /2009 г. на Софийски районен съд, 83 с-в., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетните си деца месечна издръжка в размер на 170 лева (от претендирания размер 250 лева) и 100 лева (от претендирания размер 150 лева).
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
А. А. В. – Р., законен представител на малолетните си деца М. Р. (р. на 07.11.2000 г.) и Н. Р. (р. на 13.05.2005 г.) оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по всеки от двата иска за издръжка във въззивното производство е над 5,000 лева.
Въззивният съд е приел за установено раждането на друго дете на жалбоподателя К. Р. и е приел за неоснователна неговата въззивна жалба по съображенията на първоинстанционния съд за нуждите на всяко едно от децата от издръжка и за възможността на жалбоподателя да я дава, към които е препратил : че децата живеят с майка си, която по този начин предоставя издръжка в натура, че средномесечното възнаграждение на родителите е в размер на 1,346 лева за бащата като служител на МВР и 408.62 лева за майката, че за нуждите на децата е необходима издръжка в размер на 250 лева месечно за по-голямото дете М. и 150 лева месечно за по-малкото дете Н., че доходът на бащата е близо три пъти по-голям от този на майката, която като съзадължено лице по чл.140,ал.3 СК предоставя издръжка в натура, поради което бащата следва да поеме частта от 170 лева от издръжката на М. и 100 лева от издръжката на Н., въззивният съд е приел също, че задължението за издръжка на малолетните деца е безусловно, без значение е взетият от жалбоподателя кредит (с месечна погасителна вноска в размер на 313.96 лева).
И. от жалбоподателя материално-правен въпрос, уточнен от съда, съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС (в случая и разграничен от оплакванията за неправилност), е дали е отчетена възможността на жалбоподателя да дава определения размер на издръжката за всяко едно от децата, като се има предвид, че 1) жалбоподателят е служител на МВР, на когото са необходими допълнителни средства за възстановяване на умората от огромното напрежение при упражняване на служебните му задължения, и че 2) на жалбоподателя се е родило и друго дете на 18.01.2010 г., на когото също е задължен да осигурява издръжка. Жалбоподателят твърди, че разрешенията на въззивния съд противоречат на тези в т. 1 и т.6 на ППВС № 5 /31.11.1981 г. с к. е прието, че съдилищата трябва да определят издръжката като изследват възможностите на родителите, които я дължат, да я дават.
Въпросът за възможността на задълженото за издръжка лице да дава определената месечна издръжка и в частност дали професията на задълженото за издръжка лице и раждането на следващо негово дете имат значение за определяне на тази възможност, е обуславящ, но видно от изложеното по-горе той е разрешен в съответствие, а не в противоречие с посочените разрешения на т.1 и т.6 на ППВС № 5 /31.11.1981 г. и с това на т.5 и т.7 на ППВС № 5 /16.11. 1970 г. : въззивният съд е изходил от безусловното задължение на родителя да дава издръжка на всяко едно от малолетните си деца, фактите, които са релевантни за възможността на жалбоподателя да я дава (професията и средния месечен доход на жалбоподателя), както и възможностите на другия родител – майката, като е взел предвид и грижите, които тя полага, т.к. децата живеят при нея, и е изследвал нуждите на всяко едно от двете деца (за чиято издръжка се води делото), въз основа на което е определил дължимия от жалбоподателя размер като част от общия размер.
Поради което не е налице противоречие, а съответствие на разрешението на въззивния съд с разрешенията в посочените тълкувателни решения и не са налице основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъдят поисканите и направени в това производство разноски в размер на 200 лева за процесуално представителство, заплащането на които е удостоверено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 6226 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., 1-ви бр. възз. с-в..
Осъжда К. Н. Р. да заплати на А. А. В. – Р. сумата 200 лева разноски за касационното производство по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.