О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1476
С., 23.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 674 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Е. О. чрез адв. П. Д. Т. и адв. Е. И. М. срещу въззивно решение № 6082/20.12.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 8252/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Е. Д. И. – О. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е прекратил брака между Б. Е. О. и Е. Д. И. – О. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е обявил, че вина за това имат и двамата съпрузи. Родителските права по отношение на децата Е. Б. О. и Г. Б. О. са предоставени на тяхната майка Е. О., а на бащата е определен режим на лични отношения.Той е осъден да плаща месечна издръжка на детето Е. в размер на 180 лв. и на детето Г. – 150 лв. Семейното жилище е предоставено за ползване на майката с двете деца, а мъжа е осъден да го напусне в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
Въззивното производство е образувано по жалба на Б. Е. О. срещу първостепенния съдебен акт в частта относно вината, родителските права и семейното жилище.
Съставът на Софийски градски съд е потвърдил решението на Софийски районен съд в обжалваните части.
Поставените от касатора в изложението правни проблеми имат отношение единствено към решението на съда за родителските права. Обосновава се с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Поставен е въпросът следва ли съдът да прецени възпитателските качества, материалните възможности, моралния облик на родителя, привързаността на децата, когато взема решение за възлагане на родителските права и отговорности спрямо непълнолетните, родени от брака деца.
Твърди се противоречие с ПП 1-1974-ВС РБ, но такова не е налице.
Съдът е взел предвид, както посочените по-горе обстоятелства, така и всички други, имащи отношение към интереса на децата с оглед предоставяна на родителските права на единия от родителите и определяне мерките на лични отношения с другия.
В случая, съдът е установил, че и двамата родители притежават родителски капацитет, като бащата има по-добри финансови възможности, но майката също може да предостави на децата добър и съответен на нуждите им живот, като основно и тя е ангажирана непосредствено в отглеждането и възпитанието им. Няма каквито и да са данни, които да сочат, че майката има морал, който я прави негодна да отглежда и възпитава двете деца. Те не са заявили изрично предпочитание, с кого от двама родители да живеят, което е всъщност добър атестат за тях, а съществуващата привързаност и любов към родителите е в интерес на самите деца и отговорност на майката и бащата е да съумеят да я съхранят и в бъдеще, независимо от личните си взаимоотношения.
Съдът, също така е съобразил и пола на двете деца, както и препоръката те да не се разделят, а също и ниската им възраст, като е преценил, че в техен интерес е непосредствено да се отглеждат от майката, на която да се предоставят и родителските права и това е също съобразно указанията в ПП 1-1974-ВС РБ.
Не е вярно, че според ПП 4-1964-ВС РБ родителските плава се предоставят на родителя с по-добри финансови възможности. Това е само едно от множеството обстоятелства, които в съвкупност и с оглед конкретните обстоятелства по делото, съдът преценява с оглед интереса на децата, който е ръководещият критерий за крайното решение.
Не е установено, че майката има по-лоши възпитателски качества, напротив, така, че не е налице противоречие, както със съдебната практика, така и с материалния закон.
Не е налице и поддържаното противоречие с Р-1149-2008-І ГО ВКС, тъй като съдът е и обсъдил данните за оказваната на двамата родители помощ от техните родители в отглеждането на децата. Следва, освен това да се посочи, че този показател не е определящ, тъй като на децата, доколкото е възможно, следва да се осигури в максимална степен да се отглеждат и възпитават непосредствено от своите майка и баща, на които бабите и дядовците, както и други роднини, само да помагат. Съдът, също така не е пренебрегнал възможностите и възпитателските качества на бащата; той не е игнориран от живота на дъщерите си, нито отпадат родителските му задълженията по възпитанието и издръжката на децата, като големите си материални възможности може да използва именно в интерес на децата и без изричната намеса на съда.
Процесуалноправните въпроси дали съдът трябва да обсъди всички доказателства по делото и дали въззивният съд следва да изложи самостоятелни фактически и правни изводи, са принципно важни, но касаторът не е изяснил какво е конкретното им значение за постановения резултат.
Не е ясно кои относими и допустими доказателства и доказателствени средства съдът не е обсъдил, поради което е достигнал и до неправилно произнасяне, съответно кои доводи и възражения на страните са останали необсъдени от въззивния съд, кои релевантни факти и обстоятелства не са установени.
Следва да се посочи, освен това, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства, като ясно и точно е посочил какво приема за установено като фактическо положение. Преценката им е извършена според установените правила в ГПК.
Не е прието и постановено нещо различно от Р-717-2009-ІІІ ГО ВКС и Р-1163-2008-V ГО ВКС. При това, второто от цитираните решения разглежда въпроса за задълженията на въззивната инстанция и мотивите на въззивния съдебен акт при действието на пълен въззив, уредени според ГПК от 1952 г. /отм./ в редакцията след изм. ДВ бр. 124/1997 г.
Настоящото дело е започнало и е разгледано при действието на ГПК от 2007 г., като втората инстанция действа при условията на ограничен въззив /чл. 269 ГПК/ и при изрично уредена възможност за препращане към мотивите на първостепенния съдебен акт.
В случая, съставът на Софийски градски съд не е приложил чл. 272 ГПК, а е изложил самостоятелни фактически и правни изводи, като е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните и, както го задължава в случая материалния закон с оглед охраняване интереса на децата, не се е ограничил само в оплакванията и становищата на страните.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и поради други основания, непосочени от касатора.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 6082/20.12.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 8252/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: