О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
С., 06.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 760 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. В. Л., М. Н. Л. – М., В. В. Л. чрез адв. Р. Р. от АК – С. срещу въззивно решение на Софиски градски съд, ІVб граждански състав, постановено на 10.06.2010 г. по гр.д. № 3588/2008 г.
Излагат доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни М. И. Ф. и Н. И. Д. не са отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимни лица чрез адвокат, който разполага с правомощия за процесуално представителство и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с което са изпълнени и условията по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. В. Л., М. Н. Л. – М. и В. В. Л. са предявили срещу Л. С. Ф., заменена в хода на процеса по реда на чл. 120 ГПК от 1952 г. /отм./ от М. И. Ф. и Н. И. Д. за унищожаване на договор за продажба, оформен в нот. акт № 165/1999 г. С атакувания договор наследодателят на ищците Л. Л. продал свой недвижим имот на Л. Ф.. Твърди се, че прехвърлителят е страдал от тежко онкологично заболяване, като към датата на сделката не е разбирал и не е можел да ръководи действията си, като недееспособността произлиза от самия договор – продажбата е срещу цена, която е по-ниска от данъчната и от пазарната.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепения Софийски районен съд, отхвърлил иска.
Съдът приел, че от съдържанието на сделката не произлиза неспособността на продавача.
Продажбата е на апартамент, състоящ се от стая, кухня, входно антре и баня-клозет с площ 55 кв.м., ведно с тавански помещения 4 и 5, както и 1/6 от ? ид.части от общите части на сградата и мазетата, както и 1/6 от 1/8 ид. части от мястото срещу сумата от 10 000 лв., при запазено право на ползване на имота. Купувачът Ф. живеела от 4-5 години с Л. Л., като двамата били приятели от около 30 години; тя се грижила за него до смъртта му, била упълномощена на 31.08.1999 да го представлява пред институции, да получава пенсията му и да тегли от влоговете му.
Установено е също така, че преди продажбата, имотът бил преустроен по начин, че жилищната площ и таванските помещения били обединени в общо жилище, тип мезонет. Съдът е направил извод, че описанието в атакуваната сделка според старите документи за собственост, а не според фактическото състояние и използване на вещта, не сочи на недееспособност на продавача.
Съдът, също така приел за установено, че през месец май 1999 г. на Л. Л. е поставена диагноза – рак на стомаха, без метастази в мозъка и без изразен болков синдром, поради което не се е налагала употреба на нарокотични препарати. Към датата на сделката – 26.07.1999 г. е разбирал свойството и значението на действията си и е можел да ги ръководи.
Л. Л. починал на 27.10.1999 г. и ищците, негови племенници, са призовани да го наследят.
Преди смъртта му, той не е бил поставен под запрещение, нито е отправяне подобно искане.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с които се обосновава изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Касаторите не са поставили материалноправен или процесуално правен въпрос, който според тях е разрешен от състава на въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика и поради което е постановен и крайният резултат по спора.
Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се извлече нито от съдържанието на въззивната жалба, нито от изложението, което съдържа оплаквания за съществени нарушения на съдъпроизводствените правила и необоснованост.
Приложената съдебна практика няма никакво отношение към разгледания от съда иск – по чл. 31, ал. 2, предл. 2 ЗЗД /унижожаемост на сделка поради недееспособност на страна, която недееспособност е пряко установима от съдържанието на самата сделка/.
Съдебните актове, представени от касаторите не могат да се отнесат и към някое от касационните оплаквания, които основно са до неправилното според касатора интерпретиране на свидетелските показания от съда и „основателността на алтернативния иск по чл. 28 ЗЗД”, какъвто не е предявяван и не е разглеждан от съдилищата.
В Р-38-1974-ОСГК е изяснено кога грешката е съществена и основание за разваляне на сделката; в Р-655-1981-І ГО е постановено, че грешката в пресмятането при определяне на цената на недвижим имот, прехвърлен чрез народния съвет, подлежи на поправяне по съдебен ред, а не е основание за унищожаване на сделката, Р-1344-2002-ІV ГО и Р-858-1977-І ГО разясняват, че сделката, сключена от дееспособни лица, които не са могли да разбират или да ръководят действията си, е унищожаема, а не нищожна поради липса на съгласие.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски градски съд, ІVб граждански състав, постановено на 10.06.2010 г. по гр.д. № 3588/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: