О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№483
С., 31.03. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1367 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от З. Т. П. срещу въззивно решение № 57/09.06.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 98/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на З. П. срещу ДФ „З.”[населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът е установил,че П. не е уведомила работодателя за наличие на обстоятелствата по чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ – от 01.11.2003 г. до 28.11.2008 г. са съществували основания за недопустимост на трудовото правоотношение, за което служителят не е уведомил работодателя.
В изложението касаторът навежда оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон – касационни доводи по смисъла на чл. 281 ГПК. Единственият правен проблем, с който обосновава допускане на касационното обжалване е какъв е срока, в който работникът и служителят следва на основание чл. 126, т. 12 КТ да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост. Поддържа, че след като в закона такъв не е уреден и липсва съдебна практика, то въпросът следва да се разгледа с оглед хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
С решение по гр. д. № 679/2009 г. състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение се е произнесъл по същия правен проблем – прието, е че срокът, в който работникът е длъжен да изпълни задълженията си по чл. 126, т. 12 КТ в момента, в който възникнат основанията по чл. 107а, ал. 1 КТ.
Решението е постановено по реда на чл. 291 ГПК и има задължителен тълкувателен характер.
Разрешението на въззивния съд не му противоречи. П. в продължение на пет години не е уведомила работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, като освен това през целия този период са съществували и самите основания за несъвместимост – била е регистрирана и като едноличен търговец с фирмено наименование „Йониз – З. П.” .
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 57/09.06.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 98/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: