О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1518
С., 02.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 723 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. о. чрез упълномощената от министър Н. Е. М. Н. А. – главен юрисконсулт в Щаба по подготовката на Сухопътните войски срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 178/2010 г., обявено на 22.01.2011 г. по гр.д. № С-45/2008 г.
Излага доводи за неправилност и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна С. И. А. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, като е отменено решението на Софийски градски съд, е отхвърлен иска по чл. 299 ГПК /отм./ на М. о. против С. А. за заплащане на сумата 51 216,42 лв. – липса по акт за начет, както и лихва в размер на 4 957,42 лв. за времето 02.11.200 – 21.05.2001 г.
М. е осъдено да заплати на А. сторените съдебноделоводни разноски.
Съдът е установил, че С. А. е постъпил на служба във военно поделение на БА на 19.09.1981 г. и е служил до 16.01.1999 г. на длъжност „завеждащ вещеви склад”. Дирекция „Финансово-контролна дейност” към М. о., в качеството на специализирано звено за контролна дейност е съставил акт за начет, по който е констатирана липса на имущество на обща стойност 51 216,42 лв. М. о. се явява ощетено лице, тъй като ощетеното поделение е част от структурата на министерството. Съдът е приел, че в случая ищецът не може да се ползва от презумпцията по чл. 21, ал. 2 ЗДФК /отм./ – фактическите констатации да се считат истински до доказване на противното, тъй като не са документирани в акта за начет или са документирани с доказателства, негодни за потвърждаване на констатациите.
От анализа на гласните и писмени доказателства, както и от заключението на съдебната експертиза, също не може да се направи извод за основателност на претенцията.
Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението и в касационната жалба правен въпрос няма формулиран – има оплакване за нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК – неизлагане на мотиви от въззивната инстанция, което е касационен довод по чл. 281 ГПК и касае правилността на въззивния акт, а по него съдът взема отношение в касационното решение, ако преди това допусне касационното обжалване поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следва да се отбележи, че производството по делото в двете инстанции по същество е развито по правилата на отменения ГПК /Изв. Бр. 12/1952 ГПК/. Изискването за мотивираност на решението е намерило израз в чл. 189, ал. 2 ГПК 1952 г. /отм./. Нормата е ясна и не създава затруднения при тълкуването й, като специално досежно мотивите на втората инстанция при условия на пълен въззив разяснения са дадени в т.19 ТР 1/04.01.2000 г. по т.д. № 1/2001 г.
Касаторът не е изложил съображения относно допълнителното условие от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Явно е, че съдебна практика, при това задължителна по приложението на процесуалната норма съществува, също така няма и промяна в законодателството или обществените отношения, които да изискват осъвременяване на съществуващата практика. Няма и твърдения, че създадената съдебна практика е при неточно тълкуване, нито, че е нужно осъвременяване на тълкуването й.
От друга страна, не е ясно според касатора какво е останало неясно за него /поради липсата на мотиви на въззивния съд/ – крайният извод по материалноправния спор съдът е изградил след като ясно, точно и конскретно е изложил правни изводи на базата на фактически заключения, а те са градени въз основа на подробно обсъдените доказателства.
Касаторът е поставил и правния въпрос /уточнен от съда/ длъжна ли е била въззивната инстанция да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните и да се отнесе критично към доказателствения материал. Посочено е, че „необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за процесния спор, се явява по смисъла на закона съществено нарушение на съдопроизводствени правила, които водят до отмяна на обжалваното решение”, което е принципно оплакване за неправилност. Поддържа се противоречие с Р-737-56-ІІ Го и Р-786-56-ІІ ГО.
Процесуалният въпрос, който е по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК е принципно важен, но въззивния съд в случая не е процедирал в противоречие на принципно постановеното в цитираните две решения.
Освен това, така поставения общо въпрос от касатора не дава възможност на касационната инстатнция да прецени доколко разглеждането му е от значение за конкретно постановеното именно в обжалваното решение. Касаторът не е уточнил, включително и в касационната си жалба, кое доказателство, кое възражение или правен довод на страните въззивният съд не е обсъдил и в резултат на това е достигнал до съответно фактическо и/или правно заключение, от което е произлязъл крайния резултат по спора.
Въпросът не поставен за конкретно доказателство, довод или възражение и това би ли повлияло на например на извода на съда за недокументиране на акта за начет или на извода за документирането му с негодни за потвърждаване на констатациите му доказателства, или на извода за недоказаност на иска от събраните по делото доказателства и пр.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 178/2010 г., обявено на 22.01.2011 г. по гр.д. № С-45/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: