Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
c693_11_opr_chj_274(3)@452gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С., 02.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 693 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.3,предл.1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. С. А. срещу определение от 20.10.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3440 /2011 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 20.09.2011 г. по гр.д. № 9068 / 2011 на СГС, г.о., І-1 с-в., с което исковата молба на жалбоподателя срещу В. Н. Н., Д. Б. Н. и [фирма] е върната и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и излага основания за това, както и за допускането му до касационно обжалване.
Другата страна по делото – В. Н. Н., ответник по иска, оспорва частната жалба.
Другите страни и ответници – Д. Б. Н. и [фирма] не изразяват становище.
Настоящият състав намира, следното:
Исковете се основават на твърдения, че ищецът има издадени два изпълнителни листа срещу първия ответник, по които е образувано изпълнително дело, по което по искане на ищеца са вписани възбрани върху няколко недвижими имота, първите двама ответници Н. са се разпоредили с два възбранени имота, индивидуализирани в исковата молба, третият ответник е последният приобретател на имотите, след това и в хода на производство по чл.252 ГПК (отм), завършило в полза на ищеца, съдебният изпълнител е поискал вдигане на възбраните и заличаването им е осъществено, а по жалба на ищеца действията на съдебния изпълнител по вдигане на наложените възбрани са отменени, поради което и за ищеца съществува правен интерес от предявяване на искове по чл.124,ал.1 вр. чл.452,ал.2, вр. чл. 401 ГПК за признаване правото на удовлетворяване на ищеца от цената на имотите чрез принудително изпълнение – публична продан и удовлетворяване от средствата, събрани от проданта.
САС е потвърдил определение на СГС, действащ като първа инстанция, който е приел, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес; както ищецът твърди ВКС е признал вземането му спрямо ищеца, по повод на което е било образувано изпълнително дело; обстоятелството, че възбранените имоти са били предмет на множество прехвърлителни сделки, е без правно значение за взискателя по изпълнението, т.к. същият може да се удовлетвори от имотите, независимо в чий патримониум се намират те; отделно от това ищецът и взискател излага, че по негова жалба СГС отменил както прекратяването на изпълнителното дело, така и вдигането на наложените възбрани; следователно възбраните са налице и обезпечават вземанията на взискателя по изпълнението.
Приетото е в съответствие с установената практика, според която жалбоподателят, в чиято полза са издадени изпълнителните листове и следователно разполага с изпълняемо право, по които е образувано изпълнително дело, разполага с възможност да иска принудително изпълнение върху посочени от него имоти на длъжника, съдебният изпълнител преценява дали да насочи принудителното изпълнение върху имотите, при негов отказ, жалбоподателят (взискател) има право да обжалва отказа по реда на чл.435,ал.1 ГПК и да се позове в изпълнителното производство на относителната недействителност на разпореждането с възбранените недвижимите имоти (чл.452 ГПК).
Поради изложеното (наличие на специален ред за предявяване на правата) изведеният от жалбоподателя процесуално-правен въпрос : допустим ли е установителен иск, предявен от кредитор със съдебно признато парично вземане, за установяване на право на принудително изпълнение срещу приобретател на възбранен недвижим имот, което е придобило собствеността върху този имот след вписване на възбрана, а принудителното изпълнение не би могло да се осъществи … не е обусловил изводите на съда за допустимостта на исковете. А и въпросът не е разрешен в противоречие с разрешението в посоченото решение № 110 /19.11.2009 г., по т.д. № 112 /2009 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е разгледан друг въпрос при друга фактическа обстановка – загуба на правосубектността на длъжника. Поради това посоченото разрешение е неприложимо в случая и липсва противоречие и основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. За пълнота следва да се отбележи, че правните изводи в обжалваното определение по отношение на възбраната съответстват на тези в посоченото решение за това, че недействителността е относителна и взискателят може да се позовава на нея в изпълнителното производство (и само в него) без предявяването на иск, когато изпълнението е насочено върху възбранения недвижим имот.
Поради извода, че първият изведен въпрос не е обуславящ и за неприложимост на посочената от жалбоподателя практика, е без значение следващият изведен от жалбоподателя въпрос, дали предявените от него установителни искове представляват „материално право” или „процесуално право” и в какво съотношение се намират тези права. По изложените вече съображения и т.к. не е предявен и обсъждан иск по чл.90 ЗКИР, не е обуславящ и въпросът дали разпоредбата на чл.90 ЗКИР урежда самостоятелен иск за установяване на обстоятелствата недействителност, недопустимост или несъществуване на вписването в имотния регистър.
Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Другите страни не претендират разноски, не представят доказателства, че са направили такива и разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 20.10.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3440 /2011 г. на Софийския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.