Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
670_10_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 30.12. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 670 /2010 г.:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Д., подадена от процесуалния му представител адв. И. З. срещу определение от 28.09.2010 г. по в. ч. гр.д. № 448 /2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.05.2010 г. по гр.д. № 162 /2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на жалбоподателя срещу действията на съдебен изпълнител – въвод във владение на недвижим имот.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване и отмяната му, като основания по чл.280,ал.1т.1 ГПК сочи въпросите : има ли право третото лице, визирано в чл.435,ал.4 ГПК в изпълнителното производство, да присъедини владението на праводателя си с оглед определяне на началния момент на владение спрямо момента на предявяване на иска по ал.5 и ако е възможно такова присъединяване, то третото лице попада ли в кръга на лицата, които имат право да обжалват по ал.5 и поканата за доброволно изпълнение представлява ли абсолютна процесуална предпоставка за извършване на изпълнителни действия и посочването на този порок от трето лице представлява ли предявяване на чужди права. Твърди, че въпросите за от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането им ще допринесе до промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или до осъвременяване на тълкуването с оглед измененията в законодателството и обществените условия, както и за развитие на правото, за да се създаде съдебна практика по приложението им или за да бъде тя осъвременена, с оглед настъпили в законодателството и обществените условия промени. Не пояснява в какво се състои неточното тълкуване, нито какви са промените в условията.
Другите страни в това производство, на които е изпратен препис от частната жалба, не са дали отговор.
Настоящият състав намира следното:
К. И. Д. е обжалвал въвод във владение на недвижим имот, извършен от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) на 14.12.2009 г. с твърдения, че е трето лице по смисъла на чл.435,ал.5 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което жалбата е била оставена без разглеждане, Варненският апелативен съд е приел, че искът, по който е постановено съдебно решение, по което е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело е предявен на 13.02.2003 г., изпълнителното производство е образувано на 22.02.2005 г., жалбоподателят е придобил вещни права върху имота на 21.11.2007 г., тогава е придобил и владение върху имота, както и сам твърди (признава), т.е. – той е във владение след предявяване на иска, решението, по който се изпълнява, следователно съгласно чл.4355,ал.5 ГПК К. Д. не е легитимиран да обжалва извършения срещу него въвод, поради което и обжалваното определение е законосъобразно.
Постановеното е в съответствие на трайната съдебна практика по чл.332,ал.3 ГПК (от 1952 г.), чието съдържание е възпроизведено в чл.435,ал.5 ГПК.
От изложеното е видно, че Варн. АС е основал определението си на въпроса дали трето лице по смисъла на чл.435 ГПК, което е придобило права и владение след образуване на изпълнителното производство, има право да обжалва въвода във владение.
Не може да се приеме обаче, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, защото не са изложени аргументи за това, че съдебната практика, създадена по прилагането му, е поради (в резултат) неточно тълкуване, нито за това, че са настъпили такива изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването. Не може да се приеме и че този въпрос е от значение за развитието на правото, защото нормата не е непълна, неясна, нито противоречива, за което не се и излагат твърдения. В нейния хипотезис не се визира присъединяване на владение – законът не придава правно значение на такова.
Поради изложеното не са налице предпоставките за допускане на частната жалба до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, другите страни не са поискали присъждането на разноски, нито са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ частна касационна жалба на К. И. Д. срещу определение от 28.09.2010 г. по в. ч. гр.д. № 448 /2010 г. на Варненския апелативен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.