Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
384_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1382
С., 01.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 384 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], С., срещу въззивно решение от 06.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 7965 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 09.05.2010 г. по гр.д. № 43192 /2009 г. на Софийски районен съд, 73 с-в., с което са уважени искове на В. А. М. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. А. М. не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен..
Иска се отмяна на дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в 17 последователни дни, с доводи, че ищецът се явявал на работа, но не бил допускан на работа без основание за това, работодателят нарушил и разпоредбата на чл.193 КТ, като не поискал обяснения на работника..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд обосновано е приел, че при издаването на заповедта работодателят не е нарушил правилата на чл.194 и чл.195,ал.1 и 2 КТ, както и на чл.193,ал.1 и 2 КТ, съдът е приел обаче, че отразеното в заповедта основание за уволнение – конкретизираното нарушение на трудовата дисциплина не е осъществено, че ищецът не е извършил виновно соченото нарушение – неявяването на работа, а че се е явявал на работа през периода, за който е бил наказан, но не е бил допускан от работодателя.
Като материално-правни въпроси жалбоподателят извежда въпрос, дали изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е подробно мотивирана, щом съдът е приел, че в нея липсва фактическото основание на заповедта, при положение, че заповедта за уволнение съдържа всички необходими реквизити, е разрешен противоречиво с разрешението в решения № 148 /17.02.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 651 /26.09.2009 г. по гр.д. № 3265 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Въпросът не е обуславящ, съдът не е приел, че заповедта не е мотивирана, а обратното – че е мотивирана, но отразеното в мотивите не отговаря на осъщественото в действителността (не е вярно).
Няма и противоречиви разрешения на правен въпрос с посочените решения, нито фактически сходства с въззивното, с първото от тях е прието, че заповедта не е мотивирана, защото в заповедта работодателят се е позовал за нарушенията на протокол, за който не е установено да е връчен на работника, а във второто от тях е прието, че заповедта е мотивирана, включително и относно момента на нарушението, доколкото той е посочен, а и не е имало спор за него. В нито едно от двете решения не е прието (както твърди жалбоподателят), че заповедта не е мотивирана, щом отразеното в нея нарушение на трудовата дисциплина не се е осъществило в действителността.
Като материално-правни въпроси жалбоподателят извежда и следните твърдения за факти и за необосновани изводи на въззивния съд за тях, за които пита дали при тълкуване осъществяват хипотезата на „незаконно недопускане до работа”:
И по-конкретно : дали твърдените от жалбоподателя (ответник по исковете) факти попадат в хипотезата „незаконно недопускане до работа”, такъв ли е случаят: при запечатване на служебни помещения и сезиране на полицията, следва ли да осигурява на работниците условия на труд; при наличие на данни за нерегламентиран достъп до компютърната система на дружеството; когато това е било еднократен акт с продължителност половин работен ден; такъв ли е случаят, когато ищецът е бил виждан от свидетел в кафене срещу офиса.
Въпросите и най-вече третият въпрос за това дали изводите на съда за факта на недопускането до работа са обосновани, представляват твърдение за необоснованост на решението, което представлява касационно основание по чл.281 ГПК и не следва да бъде разглеждано в това производство, а единствено, ако бъде допуснато касационно обжалване.
Следва да се добави и че първите два въпроса не са и обуславящи, доколкото твърдените от ответника факти се отнасят до време с продължителност един ден (през декември 2008 г.) и той е преди периода на отсъствието (от 5 до 6.01.2009 г.), за което е наложено наказанието, за който (следващ период) е обсъждано и прието, че работодателят не е допускал работника до работа.
За пълнота може да се отбележи, че е неоснователно и твърдението на жалбоподателя за противоречиво разрешаване от въззивния съд на въпроса за недопускане до работа с разрешението в приложеното решение № 1974 /14.12.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че такова има и когато работодателят периодично не позволява на работника да идва на работа, да бъде на работното си място. И в двата случая (в обжалваното и в посоченото решения) е прието, че недопускането до работа без наличие на основание за това е незаконно във всеки отделен момент.
Следователно не е осъществено наведено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендират разноски, нито е доказал, че е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 06.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 7965 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.