Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
579_11_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
С., 05.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 579 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Дъбене 96”, с Дъбене, срещу въззивно решение от 28.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 69 /2010 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 27.03.2006 г. по гр.д. № 563 / 2004 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя, срещу М. на земеделието и срещу СД „АТ – К. К., К., Ч., Ч. и сие” с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на приватизационен договор от 05.11.1996 г. за продажба на собственост върху държавна земя – парцел, представляваща оранжериен двор на ТКЗС (в ликвидация), описан в решението, находящ се в [населено място], [община]; срещу СД „АТ – К. К., К., Ч., Ч. и сие” с правно основание чл.108 ЗС за 51 /100 ид.ч. от оранжериен комплекс – двор и сгради, описани в решението, находящи се в [населено място], [община]; срещу СД „АТ – К. К., К., Ч., Ч. и сие” с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 453,524 лева – обезщетение за ползването на оранжерийния комплекс за периода от 01.08.1999 г. до 01.08.1999 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна М. на земеделието и храните оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна СД „АТ – К. К., К., Ч., Ч. и сие” (нататък и СД) оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 5,000 лева.
Производството в инстанциите по същество е по ГПК от 1952 г. (отм.), обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивен състав по реда на чл.218з ГПК (от 1952 г.) след отмяна от ВКС на постановено въззивно решение, ВКС е приел, че ищецът ЗК Дъбене е придобил 51 % от процесния оранжериен комплекс, а ответникът СД не е придобил тази собственост и ВКС е върнал делото на апелативния съд с указания при ново разглеждане на делото да разгледа възражение за придобивна давност на ответника СД по чл.79,ал.2 ЗС и според извода за неговата основателност да се произнесе по исковете.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че на 30.07.1996 г. е сключен договор за покупко-продажба, неоспорен от ищеца, по силата на който ТКЗС (в ликвидация), [населено място] е продало на ЗК Дъбене 49 % ид.ч. от оранжерията, а на СД – 51 % ид.ч. за посочена сума, а с протокол от 12.05.1996 г. на комисията по О. на ТКЗС (л.), [населено място], е разпределена оранжерията в 51 % ид.ч. за СД и 49 % за ЗК Дъбене, с отбелязване, че добавката е извършена в съответствие с посочен протокол, установено е и заплащането от СД на цената в размер на 6 милиона лева. Направеното от ответника СД възражение за придобивна давност е основателно, СД е започнало да владее имота на 30.07.1996 г., когато е сключило договора заедно с ищеца ЗК с ТКЗС (в ликвидация), [населено място], за купуване на 51 / 100 ид.ч. от сградния фонд на оранжерията и е платило 6 милиона лева за това, ищецът не се е противопоставил, ответникът е добросъвестен владелец, т.к. е упражнявал фактическата власт на правно основание, годно да го направи собственик – посочения договор, който е валиден, макар и без прехвърлителен ефект, защото владелецът не е знаел недостатъка на това основание – че продавачът не е собственик, така СД е придобило 51 /100 ид. ч. от оранжерийния комплекс. Въпреки задължителните указания на ВКС (който е изяснил, че ищецът е придобил сградите от оранжерийния комплекс и е дал задължителни указания за това) въззивният съд е приел, че ищецът ЗК Дъбене не е придобила право на собственост върху 51 /100 ид.ч. от сградите на оранжерийния комплекс чрез сделка с ТКЗС в ликвидация, поради което ответникът СД, който е сключил договор за тях с ТКЗС и ищеца ЗК за купуване на 51 / 100 ид.ч. от сградния фонд на оранжерията и е платило 6 милиона лева за това, е придобило тази част от оранжерийния комплекс по давност като добросъвестен владелец. съдът приел, че възражението на ищеца по чл.31,ал.3 ЗК (отм.) е неоснователно, защото не доказал, че е придобил собствеността върху имота, изложеното е обусловило неоснователността на исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
От изложеното е видно, че процесуално-правният въпрос дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218з.,ар.1,изр.2 ГПК (от 1952 г.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, е обуславящ и разрешен в противоречие с разрешенията, прието в посочените решения на ВКС : № 644 / 13.12.2007 г. по т.д. № 321 /2007 г., І т.о. и № 906 /15.11.2007 г. по т.д. 519 /2007 г., ІІ т.о.
Материално-правният въпрос дали е възможно недвижим имот да се придобие с добросъвестно владение, ако основанието за упражняване на владението се корени в нищожна сделка (какъвто според жалбоподателят е договорът от 30.07.1996 г., на основание на който СД претендира владението си), не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел, че договорът от 30.07.1996 г. е нищожен, а че е валиден, макар и без прехвърлителен ефект, защото продавачът не е собственик.
Обуславящ е и изведеният материално-правен въпрос за приложението на нормата на чл.31,ал.3 ЗК от 1991 г. (отм. д.в. бр.113 от 28.12. 1999 г.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на ЗК, която е действала за част от периода от време, за който е направено възражението (от 30.07.1996 г. до отмяната ), който въззивният съд е разрешил в противоречие с посочените решения на ВКС : № 183/30.03.2009 г. по гр.д. № 5032 /2007 г., ІV г.о. и № 1400 / 30.12.2008 г. по гр.д. № 4112 /2007 г., ІІ г.о., с които е прието, че през периода на действие на разпоредбата (до 03.01.2000 г.) давност не е текла, че владението през този период е без правно значение.
Установените противоречиви разрешения са основание за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Жалбоподателят ЗК Дъбене дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната и жалба в размер на 3,274.60 лева по иска по чл.108 ЗС и 9,070 лева по иска по чл.59 ЗЗД.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 28.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 69 /2010 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., в частта по исковете по чл.108 ЗС и 59 ЗЗД.
Указва и дава възможност на ЗК „Дъбене 96”, с Дъбене, в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 3,274.60 лева по иска по чл.108 ЗС и 9,070 лева по иска по чл.59 ЗЗД, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.