О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
София, 04.02. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1187 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. 22220 – С. чрез командира на поделението полк. Н. Д. С., представляван от старши юрисконсулт Е. Д. К. против решение № 68/21.04.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 36/2010 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за доупскане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение съдът е осъдил поделението – касатор да заплати на Д. С. Д. сумата от 154000 лв.обезщетение по чл. 237 ЗОВСРБ, както и лихва за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, а също и разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
От поставените материално правни въпроси, от значение за постановения резултат и разрешен в противоречие с приложеното Р-329-30.04.2010 г.-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 946/2009 г., е този /преформулиран от съда/ – дали в базата за определяне на обезщетението по чл. чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ се включват целевите награди и възнаграждения за конкретни резултати, които нямат постоянен характер. Въззивният съд е дал утвърдителен отговор, което противоречи на възприетото от Върховния касационен съд в цитираното решение. То е постановено по чл. 290 ГПК, поради което и съгласно указанията в ТР 1-2009-ОСГТК, е задължително. Ето защо, касационно обжалване следва да се допусне поради основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 68/21.04.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 36/2010 г.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: