Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1268_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
С., 09.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1268 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. С. срещу въззивно решение от 11.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 108 /2010 г. на Апелативен съд Варна, г.о., с което е отменено решение на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на П. И. П., починал в хода на производството и заместен от С. П. срещу жалбоподателя за унищожаване на упълномощителна сделка на основание чл.31 ЗЗД, евентуално – чл.33 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за продажба на собствения на П. П. апартамент чрез пълномощника му Ж. С., който е договарял сам съм себе си на основание чл.42 ЗЗД, евентуално – за унищожаване на същата продажба на основание чл.33 ЗЗД и вместо това съдът е постановил друго, с което е унищожил упълномощителната сделка, като извършена от дееспособно лице, което при извършването и не е могло да разбира или да ръководи действията си и е прогласил нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на представителна власт.
Ж. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като основание за това извежда въпросите : страдал ли е упълномощителят П. П. от психично заболяване, към кой момент е възникнало то, кога и по какъв начин е установено и пречело ли е за изразяване на правно валидна воля, като твърди, че тези въпроси са правни и изводите на въззивния съд по тях са формирани в нарушение на закона – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, извежда и въпроса дали П. П., който е страдал от психично заболяване, е могъл да извърши надлежно упълномощаване за завеждане на делото.
Ответникът в това производство С. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване – че въпросите не са правни и че не е извършена обосновка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, медицински документи и основно и допълнително заключение на съдебно-психиатрична експертиза, че първоначалният ищец П. П. е страдал от персистиращо налудно разстройство (параноя) и че към момента на извършване на упълномощителната сделка е бил в състояние на продължително разстройство на здравето, поради което не е могъл да разбира и ръководи действията си, да полага грижи за себе си, както за лични, така и за имуществени интереси, макар че, при това заболяване външното поведение на страдащите да изглежда нормално за лица, които са извън близкото им обкръжение, стига да не се поставя въпрос за конкретните налудности, поради което е обяснимо, че (помощник) нотариусът, който е заверил подписа, не е установил, че ищецът не се ръководи от разумни подбуди. Въз основа на тези фактически изводи съдът е изложил правни изводи за това, че упълномощителната сделка е унищожаема на основание чл.31,ал.1 ЗЗД като сключена от дееспособно лице (към същия момент не е имало влязло в сила решение за поставяне под запрещение), което не е могло да разбира и ръководи действията си и че е налице условието на чл.31,ал.2 ЗЗД – преди смъртта на ищеца е поискано поставянето му под запрещение; за това, че упълномощителната сделка има обратно действие – заличават се с обратна сила породените правни последици и за това, че пороците на упълномощителната сделка са се пренесли и върху покупко-продажбата. Въз основа на тези изводи съдът е уважил исковете.
Настоящият състав намира, че изведените от жалбоподателя въпроси : страдал ли е упълномощителят П. П. от психично заболяване, към кой момент е възникнало то, кога и по какъв начин е установено и пречело ли е за изразяване на правно валидна воля, не са правни, каквито са предвидени в ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, а са относими към изводите на въззивния съд относно фактите по делото (които имат значение за спора), както твърди и ответникът в това производство.
Въпросът дали П. П., който е страдал от психично заболяване, е могъл да извърши надлежно упълномощаване за завеждане на делото, не е обуславящ, доколкото приживе първоначалният ищец не е бил поставен под запрещение.
Поради изложеното изведените въпроси не осъществяват основания по чл.280,ал.1, т.3, нито по т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 11.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 108 /2010 г. на А. съд Варна, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.