Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
906_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 13.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 906 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура – [населено място] срещу въззивно решението от 06.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 56 /2011 г. на Пловдивски окръжен съд, г. о., 10 с-в., с което е потвърдено решение от 27.10.2010 г. по гр.д. № 7321 /2009 г. на Пловдивски районен съд, г.о., 2 с-в., с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Г. И. Б. сумата 5,000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по дознание с посочен номер, впоследствие прекратено на основание чл.21,ал.1,т.1 НПК (отм.), ведно със законната лихва, считано от 28.04.2006 г., ведно с 512 лева разноски, а по сметка на В. – 60 лева за депозит на вещо лице.
Прокуратурата твърди, че решението е неправилно и излага основания за това, както и изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Г. Б. не е подал отговор на касационната жалба, не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство не е под 5,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил наличието на фактите, на които е основан искът въз основа на становищата на страните и събраните по делото доказателства и по-конкретно: 1) вида на обвиненията – ищецът е бил уличен по дознание за измама по чл.210 НК и тежестта на предвиденото за него наказание – от една до осем години лишаване нот свобода; 2) продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство – почти две години: от 21.07.2004 г. до 21.04.2006 г., през които той е участвал в различни процесуално-следствени действия; 3) взетите мерки за неотклонение – задържане под стража от 21.07. до 29.07.2004 г., когато мярката е заменена с парична гаранция, освободен е на 30.07.2004 г. след неколкократни частични изменения и прекратявания на обвиненията на 01.06.2005 г. срещу Г. Б. е внесен обвинителен акт в съда, като отново производството по делото е прекратено и е върнато на районната прокуратура за допълнително разследване, 5) начинът на приключване на производството – в хода на което с постановление на прокурора от 21.04.2006 г. наказателното производство е прекратено; 6) претърпените от ищеца неимуществени вреди – въз основа на показанията на трима свидетели и заключение на психолог по съдебно-психична експертиза съдът е формирал извод за конкретното негативно отражение на наказателното производство върху психиката на ищеца; така съдът е формирал извод за основателност на иска за обезщетение и е определил размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД на 5,000 лева, ведно със законната лихва от деня на влизане в сила на постановлението на прокурора, с което е прекратено производството съгласно постановеното в т.4 ТР № 3 /2005 г.на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят Окръжна прокуратура – [населено място] извежда материално-правните въпроси: дали прокуратурата не е осъдена да заплати неимуществени вреди по чл.2,т.2 ЗОДОВ при липса на основание за това; дали въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.188 ГПК (съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение) и чл.52 ЗЗД (обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост), като е определил размера на обезщетението в завишен размер в сравнение с посочените решения № 1599 /2005 по гр. д. 876 /2004 г., на ВКС, ІV г.о. и № 48 /2004 по гр. д. 2041 /2002 г., на ВКС, ІV г.о.
По първия въпрос:
С въззивната си жалба Прокуратурата изрично е заявила, че обективните предпоставки на чл.2,ал.2 ЗОДОВ са осъществени, оплакванията са затова, че ищецът не е доказал настъпването на вреди в причинно-следствена връзка с наказателното производство.
Въззивният съд е обосновал наличието на предпоставките за основателността на иска в съответствие с чл.2,ал.2,т.2,предл.3 ЗОДОВ и с приетото в т.3 ТР № 3 /2005 г.на ОСГК на ВКС : отговорността на прокуратурата е за незаконно обвинение в извършване на престъпление, т.к. наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление и за незаконно задържане под стража, т.к. в резултат на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са установени в процеса.
По следващите въпроси:
Те се свеждат до това кои неимуществени вреди подлежат на обезщетение и кои факти са релевантни при определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди.
Приетото от въззивния съд по отношение на първия въпрос е в съответствие с правилото на чл.4 ЗОДОВ, че всички неимуществени вреди подлежат на обезщетение и приетото с т.3 и т.11 ТР 3 – 2005 – ОСГК разрешение, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Приетото от въззивния съд по отношение на втория въпрос е в съответствие с приетото в т. ІІ на ППВС № 4 /1968 г.., че понятието справедливост е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението, такива могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви морални страдания са причинени, както и редица други обстоятелства (изброяването не е изчерпателно), които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В този смисъл е и приетото с посоченото Решение № 1599 /2005 по гр. д. 876 /2004 г., на ВКС, ІV г.о., с което въззивното решение е в съответствие, а не в противоречие.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочените от Прокуратурата две решения на ВКС, т.к. не се обосновава и не се открива сходства във фактическата обстановка с тях и същевременно определени в различен размер обезщетения; същевременно приетото е в съответствие, доколкото в обжалваното и посочените ве решения са обсъдени фактите, от значение за спора и вредите са индивидуално определени:
В решение № 48 /2004 по гр. д. 2041 /2002 г., на ВКС, ІV г.о. обезщетението е присъдено за друго по вид обвинение – за длъжностно престъпление по чл.387 и унищожаване и повреждане по чл.216 НК – злоупотреба със служебно положение и власт, създаване на обстановка на психоза и страх и уронване на престиж на службата и причиняване на имотна вреда по друго време – 1996 г., за което е проведено наказателно производство по друго време – от 1997 г. до 1999 г.,;
В решение № 1599 /2005 по гр. д. 876 /2004 г., на ВКС, ІV г.о. обезщетението е присъдено за обвинение по чл.261 вр. 262 НК – измама, за наказателно производство от 1988 г. до 2,000 г., в което не е приложена мярка задържане под стража, но и в този случай обезщетението е в размер на 5,000 лева.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведените в тази жалба въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изхода от спора Прокуратурата на Р. България няма право на разноски, другата страна не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което и на нея не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 06.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 56 /2011 г. на пловдивски окръжен съд, г. о., 10 с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.