Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1739_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С., 09.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1739 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. К. срещу въззивно решение от 10.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 664 /2010 г. на С. градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в., с което е отменено решение от 20.07.2009 г. по гр.д. № 23409 / 2008 г. на С. районен съд, 54 с-в., с което са уважени искове на жалбоподателя срещу Клон на А. на родителите на ученици от френското училище в С. и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени.
Ж. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, че въззивният съд е разрешил в противоречие с трайната практика на ВКС и ВС въпросите 1) за отмяна на уволнение по време на законоустановен отпуск; 2) относно уволнителната заповед, която е явно немотивирана; 3) относно преценка на доказателствата и свидетелските показания; 4) относно основанието за уволнение по чл.328,ал.1,т.5 КТ; 5) относно приложението на основни принципи в правото – за равнопоставеност на страните и че съдът е арбитър, който прилага служебно начало. Не се сочи в какъв смисъл е практика на ВКС и ВС по отделните въпроси, а са приложени съдебни решения, които ще бъдат обсъдени по-долу. Ж. твърди, че изведените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответникът Клон на А. на родителите на ученици от френското училище в С. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен.
Ищецът оспорва законността на уволнението си като учител по английски език.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: че трудовото правоотношение между ответника и ищеца (жалбоподателят) е било прекратено с писмена заповед от 02.07.2008 г. на Председателя на управителния съвет на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ, заповедта е мотивирана – посочени са установени при посочени по време конкретни проверки на инспектори пропуски в учебната и педагогическата дейност, които управителният съвет на ответника е преценил като липса на педагогически и методически качества за систематично преподаване на знанията по английски език, като е посочено конкретно в какво се състоят и че управителният съвет е взел решение за уволнението, отразено в посочен протокол, чието съдържание съдът е обсъдил въз основа на легализиран превод, съдебна експертиза и собствени познания на докладчика по френски език (за това, че думата (глаголът) remercier има няколко значения, едното от които е уволнявам за прецизност следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд за значението на глагола е правилен, както и че доводът на ищеца, която е завършила френска филология, че думата няма такова значение, е неоснователен, достатъчна е проверката в две произволни различни издания на Речник на съвременния френски език (Dictionnaire du Fran?ais contemporain) на издателство Larousse, за да бъде установено, че remercier има и това значение : remercier quelqu’un – le priver de son emploi, cong?dier, renvoyer. ); че административният съвет на ответника, разширен с трима представители от посолството на Р. Ф. в управителен съвет, е легитимният и компетентен орган съгласно Устава на ответника за вземане на решение за уволнението на учител в училището; че заповедта е връчена на ищеца на 02.07.2008 г., когато тя не е била в разрешен отпуск нито поради предстоящата ваканция, нито разрешен за лечение, т.к. тя е представила болничен лист едва няколко дни по-късно според свидетелски показания и още по-късно според пощенско клеймо, поради което не се е ползвала от закрила по чл.333,ал.1 КТ; така съдът е приел правните изводи, че заповедта е законосъобразна от формална страна – тя е мотивирана, в нея ясно, точно и изчерпателно са посочени липсващите на ищеца професионални качества; доказано е, че липсата на тези качествата е установена с документи за извършени в отделни моменти проверки от учебни инспектори и с показанията на директора на училището, както и как е инициирано и взето решение за уволнението на ищеца на това основание от компетентния за това орган на ответника. Съдът е обобщил извода си, че ответникът е установил у ищеца безвиновна трайна липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите и функции по френските стандарти за преподаване на чужд език (английски), които са приложими в това училище. Изложеното обосновава неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, което обуславя неоснователността и на другите два иска.
Настоящият състав намира, че разрешенията от въззивния на изведените правни въпроси съответстват, а не противоречат на трайната съдебна практика на ВКС и ВС.
Разрешенията на въззивния съд не противоречат на приетото с приложените решения :
1. № 501 /15.07.1998 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че липсата на качества на работника по чл.328,ал.1,т.5 КТ може да се изразява, както в липсата на професионални, така и на личностни качества, тя означава недостиг на тези качества, необходими за ефективно и резултатно изпълнение на конкретната възложена работа и трябва да се изразява в едно трайно състояние на работника. Няма противоречие, а съответствие на разрешението;
2. № 483 /13.10.2009 г. по гр.д. № 5084 /2008 г., ІІ г.о. на ВКС – постановено по реда на чл.290 ГПК: задължение на работодателя е да посочи и докаже какви точно качества липсват на работника, за да изпълни ефективно възложената му работа, които последният не притежава, като тези качества трябва да са съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Няма противоречие, а съответствие на разрешението;
3. № 126 /27.02.2009 г. 142 /2008 г. на г.о., 4 с-в. на САС – липсата на качества съставлява липса на професионални или личностни умения, опит, знания и др. подобни, но не включва в съдържанието си извършване на дисциплинарни нарушения. В първата част няма противоречие, а съответствие на разрешението. В последната си част разрешението не се отнася до сходен случай, т.к. ищецът не е уволнена заради дисциплинарни нарушения;
4. № 595 /06.06.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС – уволнението по чл.328,ал.1,т.5 КТ , което се обосновава с дисциплинарни нарушения е незаконно. Разрешението не се отнася до сходен случай, т.к. ищецът не е уволнена заради дисциплинарни нарушения;
5. № 59 /10.02.2009 г. 86 /2008 г. на г.о., 6 с-в. на САС – липсата на мотиви не може да бъде преодоляна чрез последващото им въвеждане при разглеждането на трудовия спор. Няма сходство в случаите, въззивният съд обосновано е приел, че заповедта е мотивирана с точно и изчерпателно посочване на качествата, които не достигат.
Настоящият състав намира, че изведените въпроси не са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, т.к. не се сочат непълни, неясни и противоречиви законови разпоредби, по въпросите има съдебна практика и т.к. жалбоподателят не обосновава наличието на създадена поради неточно тълкуване на определена законова разпоредба съдебна практика, нито обосновава настъпването на изменения в законодателството или в обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на конкретно правило.
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че разрешенията на въззивния съд на повдигнатите въпроси не обосновават наличие на основание по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, нито е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 10.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 664 /2010 г. на С. градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.