Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1148_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 21.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1148 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Л. срещу въззивно решение от 14.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 147 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 06.01.2010 г. по гр.д. № 195 / 2009 г. на Девинския районен съд в частта му, с която съдът е признал, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът – жалбоподателят и го е осъдил да заплаща на малолетния си син чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време и издръжка за времето от завеждане на делото до настъпване на обстоятелства, при които присъдената издръжка следва да бъде изменена или прекратена, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочен вноска.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, предпоставките за допускане ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът в това производство А. Р. Л. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), единият иск е неоценяем, а обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Жалбоподателят извежда въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с посочени решения, което представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната част:
Дали дълбокото и непоправимо разстройство на брака се презумира или следва да бъде установено и може и да бъде установено с показания на свидетели, които живеят в друго село и нямат непосредствени възприятия, жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 796 / 30.09.1999 г. по гр.д. № 568 /1999 г. на ІІ г.о. на ВКС.
В това решение е прието, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено, то не се презумира и не е налице, когато са възникнали обикновени, временни, преходни недоразумения.
Въпросът за това дали вината следва да бъде установявана от съда е обусловил изхода на спора за вината, но въззивният съд го е разрешил в съответствие, а не в противоречие с посоченото решение – съдът е посочил кое разстройство на брака е дълбоко и кое непоправимо, след което е изследвал наведените твърдения за отношенията между съпрузите и въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, които е изследвал поотделно и в съвкупност, е приел, че отношенията са достигнали до толкова лошо състояние, което е невъзможно да се преодолее : съпругът всеки ден употребявал алкохол и тормозел и биел съпругата, което било основната причина да се разделят, съпрузите са във фактическа раздяла от около година, съпругът продължил да тормози съпругата по телефона и като я посещавал в другото село се опитвал да души нея и болния си малолетен син, по време на фактическата раздяла не е полагал грижи за малолетния си син, не е изпращал пари или дрехи, обаждал се само за кавги, не е пускал другото дете да отиде да види майка си и брат си, така съдът е обосновал извода, че продължителната фактическа раздяла, както и постоянното пиянство и свързаните с него системни психически и физически тормоз, са проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съдът е приел, че съпрузите не са правили опити да заживеят заедно след раздялата, а според показанията на свидетелите не биха могли да живеят повече заедно. И тъй кат съпругата е поискала произнасяне по вината, съдът следва да го направи.
Въпросът за това дали релевантните факти са установени от показанията на разпитаните по делото свидетели е такъв за това дали фактическите изводи на съда за вината са обосновани, той също е обуславящ. Съдът е обсъдил показанията на посочените от съпругата свидетели – нейни майка и брат съгласно изискванията на чл.172 ГПК – като е съобразил тяхната заинтересованост от изхода на спора и с оглед всички други данни по делото, като е приел за установени само обстоятелства, за които те твърдят, че имат непосредствени впечатления. Съдът е приел също, че от твърденията на съпруга (жалбоподателя) за изгодни за него факти са доказани само тези, които се признават от насрещната страна или от посочените от нея свидетели, тъй като въпреки дадените му възможности жалбоподателят не е осигурил явяването на допуснатите му до разпит свидетели в две поредни заседания и не е представил доказателства, че е бел възпрепятстван от пречки, които не е могъл да преодолее – че се намирал в чужбина, както твърди.
Настоящият състав не установява противоречие между приетото от въззивния съд и посоченото съдебно решение на ВКС.
Друг повдигнат въпрос е когато на всеки един от бившите съпрузи са предоставени родителските права върху едно от общо двете деца, следва ли всеки един да заплаща на другия издръжката на малолетното дете, което другият гледа, вместо всеки да се грижи за детето при него.
Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 544 /28.07.2003 г. по гр.д. № 297 /2003 г. ВКС. С посоченото решение е прието, че при възлагане на родителски права се извършва преценка на конкретните обстоятелства с оглед интересът на децата.
Въпросът е обуславящ и е разрешен както се твърди – жалбоподателят е осъден да заплаща издръжка на малолетния си син. Но въззивният съд не е допуснал противоречие с посоченото решение, а го е разрешил в съответствие с трайната съдебна практика, отразена в т.7 и т.8 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Пленума на ВС – всеки от двамата родителите дължи издръжка на всяко едно от ненавършилите пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат пред вид и грижите на родителя, при когото се отглежда се детето.освен ако има одобрено от съда споразумение между тях, всеки от тях сам да поеме издръжка на детето, намиращо се при него, каквото в случая няма.
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че разрешенията на въззивния съд на повдигнатите въпроси не обосновават наличие на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъдят поисканите и направени разноски в размер на 150 лева за процесуално представителство, заплащането на които е удостоверено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 147 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о..
Осъжда В. Х. Л. да заплати на А. Р. Л. сумата 150 лева разноски за касационното производство по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.