О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С., 22.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1246 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от МБАЛ [фирма], Я., ЕИК[ЕИК], представлявано от д-р П. Д. чрез адв. Д. И. Д. срещу въззивно решение № 119/23.06.201 г., постановено по гр.д. № 242/2011 г. от Ямболския окръжен съд.
Излага оплаквания за неправилност.
Насрещната страна Р. Й. А. чрез адв. М. Г. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна, чрез адвокат с представителна власт и е срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, както и копия от съдебните актове, с които се обосновава противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В заключение, касационното производство е допустимо.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд е отхвърлил уважил всички искове, като е приел, че уволнението на Руско А. е незаконосъобразно, тъй като не е доказано как работодателят е извършил преценка между проверяваните служители по критерий „квалификация”; оценката не е извършена по обективните критерии по утвърдения медицински стандарт.
Единственият въпрос, с който касаторът е обосновал допускане на касационното обжалване е подлежи ли на съдебен контрол извършената от работодателя преценка за нивото на изпълнение на трудовите задължения при подбора по чл. 329, ал. 1 КТ. Поддържа се, че възприетото от въззивната инстанция противоречи на приложените към изложението съдебни решения.
Така поставен, въпросът е неотносим към постановеното от съда, защото никога не е имало съмнение, нито приложените решения сочат на противоречива съдебна практика по въпроса трябва ли работодателят да докаже извършването на подбора, както и, че обективният критерий за квалификацията на сравняваните служители винаги е бил предмет на проверка от съда. В случая, въззивната инстанция не е обсъждала изобщо извършената от работодателя фактическата преценка на работата на оценяваните служители.
Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че по последния въпрос съществуващата противоречива съдебна практика е уеднаквена чрез тълкувателно решение по ТД №3/2011 г. на ОСГК, според което съдът е дължен да провери обективното съответствие между приетата от работодателя преценка и проявените професионални качества на работника.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Насрещната страна има право да получи сторените в инстанцията разноски. В случая това е заплатено адвокатско възнаграждение и то е в размер на 450 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 119/23.06.201 г., постановено по гр.д. № 242/2011 г. от Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА МБАЛ [фирма], Я., ЕИК[ЕИК], представлявано от д-р П. Д. да заплати на Р. Й. А. сумата в размер на 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: