О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
София,20.07.2011 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 182 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Административен регион „И.” при [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1203/19.10.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 910/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна В. И. В. чрез адв. Л. С. от САК е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е подадена след изтичане на едномесечния срок, а също, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е от легитимирана страна, приподписана от адв. П. Ч. и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Неоснователно е възражението за пропуснат срок по чл. 283 ГПК.
Решението е постановено по реда на бързото производство, като в заседанието, в което е даден ход на устните състезания, съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение на 20.10.2010 г., от когато започва да тече срока за обжалване. Срокът за произнасяне е спазен и в самото решение е също указано, че може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок, считано от 20.10.20010 г.
Датата 20.11.2010 г. се пада в събота /неработен ден/ и съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК срокът по чл. 283 ГПК изтича на 22.11.2010 г. /понеделник/ и е спазен, тъй като на тази дата касационната жалба е подадена по пощата /чл. 62, ал. 2 ГПК/.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, е уважил исковете на В. И. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Съдът е приел, че уволнението на В. е незаконно, защото работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ. Служителят е бил председател на Ф. „П.” при АР „И.” и е имал качеството на член на синдикалното ръководство по смисъла на пар. 1, т. 6 ДР КТ. На възраженията на работодателя, че изборът на В., бил незаконен, съдът е изложил съображения, че във висящи трудов спор за уволнение, не може да прави подобна проверка.
Съдът, също така установил, че В. към момента на уволнението бил още и председател на синдикалната секция в Шумен към Федерация „Съобщения” при КТ „П.”. Съдът, като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че секцията в [населено място] е редовно регистрирана към федерацията. Прието е, че става реч също за синдикално ръководство по смисъла на закона, така че и двата поста изискват от работодателя спазване на процедурата по чл. 333, ал. 3 КТ.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на наведените от касатора основания, нито служебно за проверка допустимостта и валидността на въззивното решение.
Поставеният от работодателя в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът дали В. се ползва със специална закрила при уволнение като синдикален ръководител е фактически и зависи от установените по делото доказателства. Несъгласието с извода на въззивния съд е касационен довод, но не и основание за касационно обжалване.
Въпросът дали съдът упражнява съдебен контрол за „легитимността на избора” на членовете на синдикалното ръководство, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената от касатора съдебна практика.
Р-2239-2003-ІV ГО ВКС разглежда правото да се оспори истинността на един документ с правно значение – във висящо производство или чрез самостоятелен иск.
Тук спорът е за законността на избора на В. за председател на Ф. „П.” при АР „И.” към БТК, а не за истинност или неистинност на представените по делото писмени документи, удостоверяващи това обстоятелство. При това, съдът не е отказал да обсъдили множеството документи – направил го е, като е съобразил тяхната удостоверителна стойност и ги е преценил в съвкупност с всички доказателства по делото.
Р-48-2010-ІV ГО ВКС не разглежда аналогичен случай – на законосъоразност на избора на членове на синдикалното ръководство. Пред съда е бил поставен въпроса за легитимност на синдикална организация.
От друга страна, поставеният правен въпрос има отношение единствено към извода на въззивния съд, че В. се е ползвал със специална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ в качеството си на председател на Ф. „П.” ПРИ АР „И.” към БТК.
Въззивният съд е обосновал нарушение на същата императивна материалноправна норма и поради обстоятелството, че В. е бил председател още и на секцията на синдикалната организация в [населено място], което е достатъчно да се приеме, че уволнението му е незаконосъобразно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1203/19.10.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 910/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: