Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
640_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С., 10.0. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 640 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. И. срещу въззивно решение от 26.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 823 /2010 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 19.10.2010 г. по гр.д. № 255 / 2010 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване в размер на 25,000 лева и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 5,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за да се ангажира отговорността на ответника по иска по чл.200 КТ, задължително е установяването на функционална връзка между изпълняваната работа при съответните условия на труд и влошаването на здравето на работника вследствие на тази работа, това се установява и от легалната дефиниция на „професионална болест” в разпоредбата на чл.56 КСО, която включва като основен елемент причинна връзка между специфичните условия на труд и/или вредности, като безусловен или решаващ фактор за възникването на конкретното заболяване и на резултата от него – временна или трайна нетрудоспособност или смърт; Професионално заболяване е онова, което е възникнало изключително или предимно при въздействието на вредните фактори на работната среда или процес върху организма и е включено в списък на болести. Съдът е приел, че в конкретния случай от експертно решение на ТЕЛК от 2009 г. и протокол за проучване на професионалната болест на органа, компетентен да регистрира професионалната болест, е установено, че заболяването на ищеца е причинено от продължителната му работа в запрашена среда, която ищецът е извършвал в продължителен период от време при друг предходен работодател, посочен от съда и този извод е потвърден от приетото по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, от която е установява, че работата на ищеца при ответника като бояджия не е влошила здравословното му състояние, т.к. в работната му среда няма наличие на прах. Така съдът е приел извода за липса на причинна връзка между възникването на професионална болест на ищеца, респ. влошаване на състоянието му и изпълняваната от него работа при ответника, което обуславя неоснователността на иска.
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос : дали за основателността на иска по чл.200 КТ е необходимо установяването на причинна връзка между получаваното от работник в трудово правоотношение с даден работодател професионално заболяване и условията на труд в предприятието на същия работодател, е обусловил изхода от спора. Неоснователно е твърдението, че изведеният въпрос е разрешен в противоречие с посочените и приложени решения на ВС и ВКС : № 927 /04.06.1997 г. по гр.д. № 654 /1996 г., ІV г.о; № 758 /2008 г. по гр.д. № 764 /2005 г., ІІ г.о; № 756 /2008 г. по гр.д. № 709 /2006 г., ІV г.о; № 542 /2008 г. по гр.д. № 2370 /2005 г., V г.о; № 1565 /11.05.2010 г. по гр.д. № 1188 /2009 г., ІV г.о, (постановено) по реда на чл.290 ГПК; № 401 /08.06.2010 г. по гр.д. № 40 /2009 г., ІІІ г.о; по реда на чл.290 ГПК; № 319 /22.06.2010 г. по гр.д. № 204 /2009 г., ІІІ г.о; по реда на чл.290 ГПК; № 472 /23.06.2010 г. по гр.д. № 550 /2010 г., ІV г.о; по реда на чл.290 ГПК; № 323 /27.04.2010 г. по гр.д. № 483 /2009 г., ІІІ г.о; по реда на чл.290 ГПК.
В нито едно от тях не е прието обратното на разрешението на въззивния съд – че за да е професионално едно заболяване, не е необходимо то да е причинено от вредностите, свързани с условия на труд при работодателя.
Разрешението на въззивния съд съответства на прието в посоченото решение № 319 /22.06.2010 г. по гр.д. № 204 /2009 г., ІІІ г.о., както и на решение № 185 /27.05.2010 г. по гр.д. № 5264 /2008 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е отразена обобщената практика на ВКС, че като елемент от имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ, трябва да бъде установена по надлежния ред трудова злополука или професионална болест, а този ред е определен в чл.57 и сл. КСО и съответните Наредби – Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, разпореждането на органа по чл.61 и чл.63 КСО, каквито са решенията на ТЕЛК и по реда на обжалване на НЕЛК, представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука или професионална болест, както и удостоверителен документ за тези релевантни факти.
Посоченото решение на СГС по гр.д. № 4031 /2007 г. не е приложено, не е описано пълно, за да бъде намерено, няма данни дали е влязло в сила, постановено е преди посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК, които отразяват обобщената практика на ВКС, поради което не следва да се обсъжда.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 823 /2010 г. на Врачанския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.