О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1501
С., 29.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 524 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. М. М. срещу въззивно решение № 456/26.01.2011 г. на Софийски градски съд, първи брачен въззивен състав, постановено по гр.д. № 7262/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна М. М. А. чрез адв. Б. М. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 71, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./.
С решение № ІІІ-85-52/10.03.2010 г. Софийски районен съд е определил местоживеенето на детето В. М. А. при майката Е. М. М., на която в тази връзка е предоставил и упражняването на родителските права.
Определен е режим на лични отношения с бащата М. М. А. всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в събота до 19.00 часа в неделя, пет дни през зимата и тридесет дни през лятото по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.
Въззивното производство е образувано по жалби на Е. М. М. и М. М. А., които касаят режима на лични отношения на бащата с детето.
Съставът на Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на личен контакт между бащата и детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в събота до 19.00 часа в неделя, както и 30 дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Въззивният съд е посочил правила за определяне дните от лятната ваканция, когато детето ще бъде при бащата.
Относно пролетната ваканция режимът е също по-детайлно уреден, като е предвиден и вариант, когато В. съвпада с ваканцията.
Съдът още е постановил при кого ще е детето по време на официалните празници Трети март, Г., Деня на съединението, К., Нова година, Първи май, Двадесет и четвърти май, В., както и за рождения и именния ден на детето, в колко часа бащата ще го взема и в колко ще го връща.
Разпоредено е за осъществяване на личните контакти бащата да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
К. Е. М. счита така определения режим за разширен и иска той да бъде „значително стеснен”, но не изяснява какъв следва да е той според нея и какви по време и честота с оглед интересите на детето В. следва да са личните срещи с бащата.
Поставен е въпрос за „съдържанието на понятието съобразяване с физическите, психическите и емоционални потребности на детето и последиците при промяна на обстоятелствата”.
Съществува многобройна съдебна практика, включително две Постановления на Върховния касационен съд, така, че не е необходимо допускане на касационно обжалване с оглед разглеждане на поставения въпрос. В случая, въззивният съд е изходил от интереса на детето, установен именно с оглед неговите физически, психически и емоционални потребности, като е съобразил как се е отразила раздялата на родителите, създаването на ново семейство от бащата и раждането на двете по-малки деца.
Въпросът дали е в интерес на детето честата промяна на обстановката, в която живее и се развива в случая е неотносим. Обективно съществува промяна – раздялата на родителите и новото семейство на бащата и детето В. следва да се приспособи към новите обстоятелства. Безспорно в неин интерес е да запази връзката с бащата и да създаде близки отношения с двете природени деца. Определеният от съда режим способства за постигането на тази цел, като детето трябва да бъде подпомагано и подкрепяно от своите родители /и двамата/, както и от техните близки. Майката твърди, че В. не желае да контактува с новото семейство на бащата, изпитва ревност към двете по-малки деца, но това й поведение не е в интерес на самата нея и именно поддържането на лични контакти с бащата, както и с неговата среда ще способстват за нормалното развитие на детето. Изолирането на бащата, откъсването на В. от новото семейство на бащата и неговите роднините са рискови фактори за нейното емоционално, физическо и психическо здраве. Майката и бащата в тази ситуация са най-подходящи за подготовка на детето за по-леко преодоляване на стреса, да го успокоят и съдействат за възприемане на промяната. Всеки един от тях, в името на благополучието на детето трябва да му внушава уважение и респект и към двамата родители, да съдейства за запазване на близките им взаимоотношения, включително с техните роднини и да ги насърчава, а самото дете трябва да бъде уважавано, а не манипулирано.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира основания за допускане на касационното обжалване.
Определеният от съда режим е според обичайно установеното в практиката, не е „разширен”, като детайлното разписване от въззивната инстанция на контактите с бащата по време на ваканциите на детето, рождените му дни и официалните празници е само с оглед необходимостта от яснота и избягване на евентуални конфликти между родителите, което решително не е в интерес на детето. Следва да се посочи, че подобни правомощия, не са изключени от властта на съда, който се произнася по чл. 71, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./. Съдът винаги е имал възможност, а и е бил длъжен, произнасяйки се по мерките относно упражняването на родителските права, да изхожда от интереса на децата и с оглед конкретните нужди, да постановява режим съобразно спецификите на случая, включително поетапно разширяване на личните срещи или осъществяването им в присъствие на трето лице, детайлно разрешение за дните на лични и официални празници, наблюдение от социалните служби или консултация със специалист и т.н.
С решението си по чл. 71, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ съдът определя при кого от двамата родители, когато те са разделени, да живеят децата. Уреждайки спора за местоживеенето на детето, съдът следва да реши и косвено произтичащите от това фактически последици – концентрацията на родителските функции у единия родител и за личните отношения на детето с другия родител, дължимата издръжка, като приложи чл. 106 СК /отм./.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 456/26.01.2011 г. на Софийски градски съд, първи брачен въззивен състав, постановено по гр.д. № 7262/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: