О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№81
С., 24.01. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1173 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Министерство на отбраната чрез К. К. – юрисконсулт на под. 32040 – К. срещу въззивно решение № 431/20.04..2010. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр. д. № 1020/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост..
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия от съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния П. окръжен съд, Министерството на отбраната е осъдено да заплати на Т. Н. 3147,02 лв. – неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2005 – 31.12.2007 г., както и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно с разноски от 191 лв. Искът за главницата е отхвърлен за разликата до 4 936,15 лв.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросът ”може ли да се установи дължимостта и размера на неизплатено възнаграждение за извънреден труд на военнослужещ в случаите, когато не може да се установи точно колко са дежурствата, в кои дни и с каква часова продължителност” е некоректно зададен. Отговорите могат да бъдат най-разнообразни с оглед конкретната фактология, събраните доказателства и последиците от разпределението на доказателствена тежест за страните в процеса. Въпросът, освен това е и неотносим към постановеното решение, в което съдът е установил полагане на допълнителен труд 3 пъти месечно по 4 часа през релевантния за спора период. Несъгласието с този фактически извод само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице и условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – представените съдебни решения по искове срещу МО за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд не са влезли в сила, а и по тях няма изрично произнасяне по проблем, който да е аналогичен с този по настоящото дело. Само в решение № 108/11.03.1010 г. на ІІІ ГО ВКС съдът се е произнесъл по въпрос, аналогичен на поставения, но отговорът, не противоречи на постановеното от Пловдивския апелативен съд в случая. Касационната инстанция е посочила, че при липса на изискуемите по закон документи, установяващи положен извънреден труд, съдът може да ползва съдебен експерт. Изяснено е още, че съдът не може да отхвърли иска и само, защото заключението не е достатъчно обосновано.
Въпросът „законосъобразно ли е да се установява със свидетелски показания дължимостта и размера на неизплатено трудово възнаграждение” е също некоректно поставен. Въззивният съд е ползвал свидетелски показания да установи фактическото полагане на извънреден труд а също и така начина на процедиране на работодателя, който има нередовно водена документация, а и сам е създал пречки в хода на процеса, като не е изпълнил указание на съда да представи изискани му документи по чл. 152 ГПК /отм./. Размерът на дължимото от работодателя възнаграждение е определен с помощта на съдебни експертизи, които са анализирани подробно и ясно във въззивния съдебен акт.
Въпросът дали следва да се прилага чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК относно договори за кадрова военна служба и „цитираните официални документи по делото”, е неясен относно „официалните документи по делото”, а и съдът не е събирал изобщо никакви гласни доказателства относно договора за кадрова военна служба, сключен[населено място]. Както стана ясно, със свидетели са установявани факти, които работодателят е бил длъжен, но не е оформил писмено. В Р-759-2010-ІV ГО ВКС постановено по гр.д. № 1361/2009 г., по реда на чл. 290 ГПК е разяснено, че от неизпълнението на работодателя например да води специална книга за отчитане на извънредния труд, той не може да черпи права.
Ако работникът или служителят са положили извънреден труд по разпореждане на работодателя, той е длъжен да ги обезщети по съответния, определен от закона начин, без значение дали е съставил и съхранява нужните документи, съответно дали допуска те да бъдат изследвани от съда в един съдебен спор.
На въпроса „дали е законосъобразно оспорването на официални писмени документи” трябва да се отговори положително. Съществува единствено забрана за събиране на гласни доказателства но при опровергаване съдържанието на такива документи. В случая при това не е ясно какви документи има предвид касатора и какво „оспорване”. В решението съдът не е направил извод за невярност на официален свидетелстващ документ. Изобщо, такъв, имащ отношение към спорния предмет, не е и представян по делото и съответно не е „оспорван”.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 431/20.04..2010. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр. д. № 1020/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: