Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
965_11_opr288_zodov.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
С., 06.03. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 965 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – [населено място] срещу въззивно решението от 17.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 321 /2011 г. на Софийски апелативен съд съд, г. о., в частта, с която е потвърдено решение от 03.12.2010 г. по гр.д. № 11346 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., 10 с-в., с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на П. П. С. (неправилно посочен като Сотянов) на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ сумата 7,000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва от 19.11.2009 г..
Прокуратурата твърди, че решението е неправилно и излага основания за това, както и изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна П. С. оспорва основателността на касационната жалба.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство не е под 5,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил наличието на фактите, на които е основан искът въз основа на становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства и е обосновал наличието на предпоставките за основателността на иска: повдигнато обвинение и задържане под стража, прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, претърпени от ищеца неимуществени вреди (психическо затормозяване и емоционални неудобства) и причинна връзка между действията на органите по чл.2 ЗОДОВ и вредоносния резултат; след това съдът е изложил мотиви за размера на дължимото обезщетение, приел е, че то трябва да бъде определено въз основа на преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, трябва да е съразмерно на вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост, съобразно практиката на съдилищата в подобни случаи; съдът е преценил психическото затормозяване на ищеца и емоционалните му неудобства (неимуществените вреди, които е претърпял) въз основа на преценка на събраните свидетелски показания; преценил е вида на обвиненията срещу ищеца (за участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл.115 и чл.354а – престъпление по чл.321 НК) и продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство – (около четири месеца); тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение – задържане под стража и подписка и наложена забрана да напуска страната; широкото медийно отразяване на случая, допринесло за дискредитирането на ищеца в обществото и в частност сред колегите му, негативното отражение върху психиката му и така е определил паричния размер на обезщетението; въз основа на приетото в т.4 от ТР 3 /22.04.2005 г. по т.д. № 3 /2004 г. съдът е приел, че прокуратурата е изпаднала в забава от деня на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство и от този момент дължи законна лихва за забава върху определения размер на обезщетението.
Жалбоподателят Апелативна прокуратура – [населено място] извежда следните въпроси:
1. Процесуално-правен : дали за да формира решаващите си изводи, съдът не следва да обсъди всички конкретно съществуващи обстоятелства, от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, дали съдът не е нарушил приетото с т.11 ППВС № 4 /1968 г. и т.3 и т.11 ТР № 3 /2005 г. на ВКС, защото част от твърдените от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането (вероятно следва да се разбира „от незаконните действия”) и т.19 ТР 1 /2000 г. на ВКС за въззивното производство.
Доколкото във въпроса се съдържа оплакване и то заявено общо, за процесуални нарушения – необсъждане на обстоятелства, които имат значение за спора (неуточнени), то представлява касационно основание за неправилност на решението по чл.281,ат.3 ГПК, което не подлежи на разглеждане в това производство, а само доколкото бъде допуснато касационно обжалване.
Въпросът не е свързан с отделно по вид обстоятелство, за което да се пита дали има значение за неимуществените вреди на ищеца или за определяне на размера на обезщетението за тях при прилагане на принципа на справедливостта. Доколкото е обуславящ, видно от изложеното по-горе за съдържанието на мотивите на въззивното решение, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви (макар и производството да е по ГПК от 2007 г., който изрично допуска препращането по реда на чл.272 ГПК) и е обсъдил конкретните факти от значение за спора, и приетото от него е в съответствие с правилото на чл.4 ЗОДОВ, че всички неимуществени вреди подлежат на обезщетение и приетото с т.3 и т.11 ТР № 3 /2005 на ОСГК на ВКС разрешение, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, т.е. разрешението на въззивния съд е в съответствие, а не в противоречие с разрешенията в посочените ППВС и ТР на ВКС.
2. Материално-правен : дали САС е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е приложил обществения критерий за справедливост в съответствие с приетото в чл.52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ и дали не е допуснал противоречие със съдебната практика за сравнително сходни случаи – сочи следните решения : :№ 506 /29.05.2009 г. по гр.д. № 587 /2008 г., І г.о.; № 740 / 31.05.2004 г. по гр.д. № 72 /2003 г., на ВКС, ІV г.о., № 383 /17.03.2008 г. в.гр.д. № 72 /2008 г. на В.. ОС; от 24.03.2009 г. по гр.д. № 1196 /2007 г., т.к. 1-4 с-в. на СГС.
Този въпрос е обуславящ, за него е валидно вече казаното, че доколкото въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви за релевантните за размера на обезщетението факти, то той се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с приетото в т.11 от ППВС 4 /1968 г. разрешение, че понятието справедливост е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Не е налице противоречие с представените съдебни решения, т.к. те са постановени по отношение на различни релевантни факти и обвиненията по тях не са били за участие в престъпна група и не са били публично разгласени:
№ 506 /29.05.2009 г. по гр.д. № 587 /2008 г., І г.о. е за обвинение по чл.345а вр. чл.242 НК – пренасяне от шофьор на наркотици през граница, при което наказателното производство е продължило около година и половина и задържането под стража около 1 месец и 19 дни, при което е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7,000 лева;
№ 740 / 31.05.2004 г. по гр.д. № 72 /2003 г., на ВКС, ІV г.о. е за престъпление по чл.150 вр. чл.20 НК и задържане под стража за 24 часа,
№ 383 /17.03.2008 г. в.гр.д. № 72 /2008 г. на В.. ОС обвинението е по чл.131,ал.1,т.2 вр. чл.130 НК – причиняване на лека телесна повреда от лице от състава на полицията, при изпълнение на службата му, няма данни за задържане;
от 24.03.2009 г. по гр.д. № 1196 /2007 г., т.к. 1-4 с-в. на СГС – решението не е представено, няма данни дали е влязло в сила.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведените в тази жалба въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изхода от спора Прокуратурата на Р. България няма право на разноски, другата страна не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което и на нея не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 321 /2011 г. на Софийски апелативен съд , г. о., в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.