Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1732_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
С., 01.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1732 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. Т. срещу въззивно решение от 27.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 326 /2010 г. на П. окръжен съд, г.о., в частта с която е потвърдено решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 5989 / 2009 г. на П. районен съд, в частта, с която са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу [фирма]-П. с правно основание чл.226,ал.1,т.2 КТ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в общ размер 10,693.11 лева (за 9,393.11 лева и 1,300 лева) и за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над уважения размер 1,000 лева до пълния предявен размер 20,000 лева и други в размер на 5,000 лева, ведно със законната лихва върху тези размери от датата на предявяване на исковата молба.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, в което извежда правни въпроси и твърди, че те осъществяват основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответникът [фирма]-П. не изразява становище по касационната жалба..
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по всеки един от оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Исковете се основават на твърдения, че ищецът е претърпял вреди от издадено от ответника удостоверение УП – 3 с невярно съдържание – невярно отразяване, че ищецът е работил по І категория труд, поради което на ищеца не е отпусната пенсия за период от време, по-дълъг от година. Ищецът претендира обезщетение в размер на неполучените заплати за този период от време в размер на 9,393.11 лева, 1,300 лева заплатени съдебни разноски по административното дело, по което е обжалвал отказа на Н. да му бъде отпусната лична пенсия, по което жалбата му е оставена без уважение, както и обезщетения за неимуществени вреди – отрицателните преживявания от липсата на доходи в резултат на отказа да му бъде отпусната пенсия и от смъртта на майката на ищеца в резултат на тревоги за него.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с искането за пенсиониране ищецът е очаквал да получава пенсия, а не заплата – следователно, ако има вреда, тя трябва да е в размер на пропуснатата пенсия, а не на пропуснатата заплата, поради което е намерил иска за неоснователен, намерил е, че водените административни дела не са в пряка причинна връзка с направеното изявление с невярно съдържание, поради което и вторият иск е неоснователен. Съдът е приел обаче, че издаденото удостоверение с невярно съдържание е мотивирало ищеца да подаде молба за напускане поради пенсиониране и последващият отказ на Н. да му отпусне пенсия пък е допринесло за изпадането в твърдяното от него психическо и емоционално състояние, поради което е намерил иска за неимуществени вреди за основателен, но е приел, че негативните изживявания не са довели до трайно увреждане на психическото здраве на ищеца и на основание чл.52 ЗЗД е определил обезщетението в размер на 1,000 лева, Съдът е намерил за неоснователен иска за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищеца в размер на 5,000 лева, като е приел, че не е доказано тревогите на майката на ищеца за неговото положение в резултат на издаденото удостоверение да са довели до нейната смърт.
Съдът намира за обуславящ материално-правния въпрос за това как се определя размерът на имуществените вреди по иск по чл.226, ал.1,т.2 КТ вр. чл.68 КСО, основан на твърдения като тези в исковата молба (имуществени вреди от оставане без работа и без пенсия поради вписани неверни данни в удостоверение) – дали обезщетението за претърпените имуществени вреди трябва да се с пропуснати пенсии или с неполучени заплати. Съдът намира, че този въпрос е от значение за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази част на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване на иска за неимуществени вреди, отхвърлен за разликата над 1,000 лева до предявения размер. По този иск съдът е определил размера на обезщетението в съответствие с трайната съдебна практика, като е взел предвид увреждането на психическото здраве като предпоставка за присъждане на обезщетение, но е съобразил, че увреждането не е трайно в смисъл на продължителност във времето, т.е. съобразил е степента на увреждането при определяне на размера на обезщетението.
Спорът е трудов и жалбоподателят – ищец не дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 27.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 326 /2010 г. на П. окръжен съд, г.о., в частта с която е отхвърлен иск на О. К. Т. срещу [фирма]-П. с правно основание чл.226,ал.1,т.2 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неполучените заплати за периода от 08.09.2008 г. до 16.11.2009 г. в размер на 9,393.11 лева.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.