О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1335
С., 20.10. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 454 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Софийска градска прокуратура срещу въззивно решение от 11.11.2010 г., на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, постановено по гр.д. № С-23/2010 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ от П. Н. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 16 000 лв. – неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение.
Софийският районен съд е уважил иска в размер на 6 000 лв.
Въззивна жалба е подадена само от ответника – Прокуратурата на Република България.
Състав на Софийски градски съд е потвърдил първостепенния съдебен акт.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е преценим продължителността на наказателното производство /около 6 години/, характера на обвинението, освобождаването на Н. от служба в МВР, по-високата обществената укоримост на деянието с оглед заеманата от Н. длъжност, разгласата на привличането му като обвиняем сред близки, колеги и приятели, включително и чрез медиите. Съдът е съобразил още установените от данните по делото последици от наказателното производство върху семейството на Н. – влошаване на отношенията, промяна на характера на децата и на стандарта на живот на семейството. Преценени са изпитаните болки и страдания от чувството на стрес, морален дискомфорт, уронено достойнство и чест.
Касаторът е повдигнал въпроса „относно водещите насоки за дефинирането на общия критерий за справедливост”, като поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване и в трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК и „се позовава” на Р-1557/27.12.2006 г. ВКС по гр.д. № 2800/2005 ІV ГО, Р-156/10.05.2006 ВКС по гр.д. № 2633/2004 г. ІV ГО, решение № 103/14.01.2005 г. на БАС по гр.д. № 138/2004 г., потвърдено с Р-991/31.07.2006 на ВКС по гр.д. № 820/2005 г.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съдът не длъжен да даде изрично дефиниция в съдебния си акт на понятието „справедливост”, а да съобрази конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Така е процедирал в случая въззивния съд, а решението му не противоречи на ПП ВС РБ № 4 от 1968 г. относно критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди, както и на задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, включително по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. Всъщност, подобно противоречие не се и твърди от касатора.
Не е доказано и противоречие с цитираните от касатора съдебни решения – те не са приложени като доказателство към изложението, а от друга страна, съществува задължителна съдебна практика по чл. 52 ЗЗД, която в случая е съобразена.
Касаторът не е изложил обосновка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е достатъчно възпроизвеждането на законовия текст или цитирането на правната норма.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от 11.11.2010 г., на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, постановено по гр.д. № С-23/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: